Да застане пред камерата и да говори за онази нощ пред национална аудитория? Усети как дланите му, стиснали волана, се изпотяват.

Гърлото на Джордж Къртис се бе свило, но той се опита да прозвучи овладяно и сърдечно.

— Роб, преди малко ти обещах да направя каквото и да поискаш. Бях искрен и няма да се отметна.

— Благодаря ти. Трудно ми беше да те помоля, както, убеден съм, и на теб ти е трудно да приемеш.

Рязко изщракване оповести прекъсване на връзката. Джордж Къртис си даде сметка, че вече целият е плувнал в пот. Дали Роб Пауъл не му устройва капан, запита се той и почти му причерня.

Толкова се отнесе, че едва не подмина алеята към къщата си.

11.

От прозореца в официалната и рядко използвана всекидневна Джейн Новак наблюдаваше потока от преминаващи коли.

Днес телевизионният екип работеше горе, в стаята на Бетси.

По-точно в спалнята на госпожа Пауъл, помисли си Джейн саркастично. За нея Бетси стана „госпожа Пауъл“ в момента, когато преди двайсет и девет години прие мястото на икономка.

— Господин Пауъл държи на традициите, Джейн — беше й обяснила тя. — Съгласи се да те наемем, щом настоявам, но така трябвало да се обръщаш към мен.

По онова време трийсет и три годишната Джейн нямаше нищо против. Нещо повече — беше очарована да получи работата. Господин Пауъл бе настоял да се срещнат и прати шофьора си да я доведе за интервю. Понеже къщата е огромна, всеки ден две прислужнички от фирма за чистене идват за по четири часа и ще са на нейно разпореждане, уточни той. Нейна отговорност ще бъде храната. Ако дават вечеря или организират събиране, кетъринг фирма ще поема грижата всичко да е наред. С две прислужнички под свое командване, вместо да чисти и подрежда разхвърляни гримьорни, Джейн прекарваше по-голяма част от времето в готвене. Истинска наслада, а не работа. Направо не вярваше на късмета си.

След година служба у семейство Пауъл благодарността на Джейн прерасна в нещо друго.

Тя страстно се влюби в Роб Пауъл.

Нито за миг не й мина през ум, че той би погледнал на нея като на жена.

Стигаше й да се грижи за удобството му, да сияе вътрешно, когато я хвали за поднесената храна, да чува стъпките му сутрин, когато слиза в кухнята, за да вземе кафето на Бетси и да й го отнесе. През двайсетте години от смъртта на Бетси нищо не засенчваше възможността Джейн да изживява фантазията, че е омъжена за Роб.

При всяко обявяване: „Днес ще вечерям навън, Джейн“, тя се паникьосваше от страх и тайно преглеждаше тефтера му с ангажименти, който държеше на писалището си.

Женски имена обаче рядко се срещаха и Джейн започна да се успокоява, че на неговата възраст няма да се появи нова госпожа Пауъл.

Един ден миналата година той проверяваше завещанието си със своя адвокат, същевременно и близък приятел. Двамата излязоха на моравата отзад, за да поиграят голф, без той да прибере книжата.

Джейн прелисти направо на последните страници и намери каквото търсеше — какво ще получи тя. Доход от хиляда долара на седмица, докато е жива, и триста хиляди долара за апартамент в „Силвър Пайнс“ — комплекс за хора над петдесет и пет. Той знаеше, че Джейн се е сприятелила с някои от тамошните обитатели при срещите им в нейната църква.

Запозната с тази информация, Джейн започна направо да боготвори Робърт Пауъл.

Но предаването, което се снимаше сега, щеше да създаде проблеми; усещаше го. Не разлайвайте спящите кучета, помисли си Джейн, докато наблюдаваше с любопитство колите пред къщата.

Поклати глава и се извърна от прозореца. Лори Моран, продуцентката на шоуто, стоеше на прага.

— О! — възкликна Джейн, изневерявайки на обичайната си сдържаност.

Лори долови с каква неприязън икономката посрещна появата й.

— Госпожо Новак, сигурно ви е неприятно присъствието ни тук, но не искам да безпокоя господин Пауъл. Имам един въпрос.

Джейн успя да смекчи изражението си.

— Разбира се. Кажете, госпожо Моран.

— Стаята на госпожа Пауъл е чудесна. Завесите, кувертюрата и килимът сменяни ли са, след като тя почина, или са същите от нощта на убийството?

— Не. Вътрешен дизайнер току-що беше приключил с преобзавеждането на стаята, но госпожа Пауъл не я хареса. Намираше цветовете за прекалено ярки. — Какво разхищение и пропилени пари, помисли си Джейн, ала не даде израз на чувствата си: пари, хвърлени на вятъра. — Поръча нови завеси, нова табла за леглото и нов килим. След кончината й господин Пауъл разпореди да ги поставят, за да спази волята й. Получи се онова, което виждате сега.

— Много е красиво — възкликна Лори искрено. — Спалнята използва ли се понякога?

— Никога не се използва — отсече Джейн. — Но винаги се поддържа в безупречен вид. Сребърната четка и гребенът на тоалетката винаги са лъснати до блясък. Дори пешкирите в банята се сменят редовно. Господин Пауъл настоява стаята да изглежда така, сякаш тя всеки момент ще отвори вратата и ще влезе.

— Той прекарва ли доста време в спалнята й? — не се въздържа да попита Лори.

Джейн свъси вежди.

— Не мисля, но е най-добре да зададете този въпрос на господин Пауъл.

Сега вече неодобрението съвсем ясно прозираше и в изражението, и в тона на икономката.