Едно по едно в офиса на Лори започнаха да пристигат съгласията за участие във възстановката на събитията от абсолвентската галавечер. Последното дойде чак след две седмици; беше от Нина Крейг. В писмо уточняваше, че се е консултирала с адвокат и имала допълнителни условия: Робърт Пауъл да изплати чрез трета страна по още двеста и петдесет хиляди долара на всяка от четирите абсолвентки. Студио „Фишър Блейк“ също да изплати по още петдесет хиляди на всяка. „И господин Пауъл, и «Фишър Блейк» могат да си позволят да ни компенсират подобаващо — бе писала Нина. — Сега, когато се свързах с приятелките си от детинство, си давам сметка, че всяка от нас е понесла емоционални травми, след като е прекарала в дома на семейство Пауъл нощта, когато Бетси Бонър Пауъл загуби живота си. По мое убеждение, ако отново застанем под прожектора на засиления обществен интерес, това означава да се откажем от и без това трудно съхранената си анонимност и затова е редно да получим подобаваща компенсация.“

Смаяна, Лори препрочете писмото.

— Да им изплатим толкова пари означава да удвоим хонорара! — възкликна тя.

— Не вярвам Брет да се съгласи.

Привидно безизразният тон на Джери Клайн не съответстваше на изписаното по лицето му разочарование. Именно той се бе подписал за препоръчаното писмо от Нина Крейг и го донесе в офиса на Лори.

— Трябва да се съгласи — отсече Лори. — И мисля, че ще стане. Запали се по сериала и едва ли ще се настрои да го изоставим.

— Дори да е така, няма да е доволен от развоя — обяви Джери и придоби още по-угрижено изражение. — Лори, надявам се да не се лъжеш по отношение на „Под съмнение“.

— Аз също…

Лори се загледа през прозореца към пързалката на „Рокфелер Сентър“. Беше топъл ден за началото на април и върху леда не се виждаха много кънкьори. Скоро щяха да демонтират пързалката и на нейно място да се появят маси и столове, та човек да похапне на въздух.

Понякога с Грег вечеряхме там, сети се тя и я обзе копнеж по него. Знаеше защо се появи в този момент. С шоуто целеше да доведе нещо докрай. Нямаше никакво намерение да споделя грижите си нито с Джери, нито с Грейс, но съзнаваше колко прав е Джери. От друга страна, Брет Йънг доста открито се ентусиазира за проекта, затова беше по-вероятно да удвои цената, която се съгласи да плати на участниците, отколкото да откаже.

— А Робърт Пауъл? — не спираше Джери. — Очакваш ли да се бръкне, за да бъдат платени съответните данъци и всяка да получи чисто по двеста и петдесет хиляди?

— Трябва да го попитам — отвърна Лори. — Според мен е най-добре да го направя лично. Ще звънна да проверя дали ще ме приеме днес.

— Не е ли по-разумно първо да се разбереш с Брет? — удиви се Джери.

— Не. Какъв смисъл има да говоря с него, ако каузата е изгубена? Ако Пауъл откаже да плати, следващият ми ход ще е да отлетя за Лос Анджелис, за да се опитам да убедя Нина Крейг да приеме сегашното предложение. Другите три се съгласиха, но очевидно тя е разбунила духовете.

— Какво ще й кажеш? — полюбопитства Джери.

— Истината. Ако се наложи, няма да я ангажираме в шоуто, а това донякъде ще я злепостави. Не забравяй, че Бетси Бонър Пауъл е била на четиресет и две, когато е починала. Сега щеше да е на шейсет и две или и три. Мнозина доживяват до осемдесет. Отнели са половината живот на Бетси, на който е могла да се наслаждава, ако някой не бе притиснал възглавница към лицето й през онази нощ. Оттогава злосторникът се събужда всяка сутрин и се радва на настъпилия нов ден, докато нейното тяло лежи в гроба.

Лори съзнаваше, че говори все по-разгорещено и разгневено. Не ставаше въпрос обаче само за Бетси Бонър Пауъл. Ставаше въпрос и за Грег: неговият убиец продължаваше да е свободен човек; не само свободен, но и жива, дишаща заплаха за нея и Тими. Вече малко по-спокойно добави:

— Извинявай, Джери. Трябва да внимавам всичко това да не звучи като личен кръстоносен поход. Знам. — Вдигна телефона. — Време е отново да си уговоря среща с Робърт Никълъс Пауъл.

9.

Топлият априлски ден предразположи Роб Пауъл да излезе на малкото си игрище за голф в задната част на имението. Извади стиковете и се зае да тренира замаха си, преди да се присъедини към постоянната четворка, с която играеше в клуба „Уингд Фут“. Не съм зле, помисли си той, когато топката влезе в поредната дупка.

Съсредоточавайки се върху ударите, загърбваше временно факта, че лекарят още не му се бе обадил. Химиотерапията преди три години сякаш пребори тумора в белите дробове, но съществуваше вероятността той отново да се появи. В началото на седмицата отиде на полугодишния контролен преглед.

— Е, зарязвам корта засега — обяви Роб и се отправи към къщата.

Разполагаше с петнайсет минути, преди гостенката му да дойде. Какво ли иска Лори Моран, озадачи се той. По телефона звучеше притеснена. Дали ще ми съобщи, че някоя се е отказала да участва в предаването? Роб свъси вежди. „Искам ги всичките тук — помисли си той. — Каквото и да ми струва!“