Читаем Пасажер 23 полностью

Той погледна през един страничен прозорец към градината. Едно безпризорно куче мина лениво покрай басейна. Може би то бе драскало по вратата?

— Дядото искаше преди Наоми да умре, да изпита на собственото си тяло това, което бе причинила на дъщеря си. Но това не бе моя работа. А на Шала. Нямам интерес към мъченията. Както казах, интересуват ме само парите.

— И кой ти плати да убиеш жена ми? — попита Мартин, връщайки се към телевизора.

— Никой — отвърна Елена. — Стана точно така, както го прочете. Шала случайно е заварила Надя, докато е искала да изнасили сина ти. Гледката е отворила старите рани, които майка ѝ навремето ѝ е причинила. Откачила е, като е видяла какво прави жена ти с Тими.

Мартин улови приглушени гласове като фон. Елена се обаждаше от обществено място. Вероятно бе в някое анонимно интернет кафене.

— Знаеш, че казвам истината, Мартин. Със сигурност си усетил признаците на изнасилване у сина си, нали?

Той не успя да отвърне. Очите му се напълниха със сълзи.

— Виждаш ли — продължи Елена, с което доказа, че можеше да го види. — Тогава Шала бе разпределена да чисти клиниката ми и с времето се сприятелихме. Научих за тежката ѝ съдба. Смъртта на Надя бе проява на свръхреакция от нейна страна, нещастен случай, ако мога така да се изразя. И когато се случи, тоест, когато е ударила Надя, тя се втурна в клиниката и ме помоли за помощ. Не знаеше какво да прави.

— Значи заедно с нея сте хвърлили жена ми зад борда и сте оставили кърпата с хлороформ.

— Точно така — потвърди Елена. — От този момент нататък Шала ми дължеше услуга, което аз използвах за наказанието на Наоми. Знаех какво удоволствие щеше да ѝ достави да поеме отмъщението.

— Анук е била през цялото време при теб?

— При Шала — отвърна Елена. — Тя ѝ направи скривалище в близост до синия шкаф, където Анук трябваше да остане, докато влезем в Осло.

Мартин никога не ги бе виждал, ала въпреки това в представата му светнаха флуоресциращите маркировки, които Анук е следвала в тъмнината на долната палуба с UV лампата си, когато е искала да се види с Шала, Елена или може би с майка си.

— Дядо ѝ има приятели в Норвегия, при които Анук трябваше да отиде.

Нещо изпиука във връзката, но гласът на Елена продължаваше да се чува добре.

— Искахме да я свалим от борда и Шала я заведе в гнездото, където тя трябваше да прекара последната нощ. — Елена звучеше дълбоко разкаяна. — За нещастие, през този ден Анук бе инатлива. Чувстваше се напълно подценена, нервна, превъртяла. Не искаше повече да седи затворена и успя да се изплъзне на Шала, въоръжена с любимото си плюшено мече и едно фенерче, с което искаше да отиде за последно при майка си.

— При което е попаднала в ръцете на капитана! — Мартин поклати глава.

От самото начало Бонхьофер действително е казвал истината. След като Анук е избягала от гнездото, камериерката е трябвало бързо да се снабди с хавлиени кърпи, за да може да има някакво оправдание за късния час, ако случайно се натъкне на трети човек в коридора. И за Герлинде е изглеждало така, сякаш камериерката случайно попада на момичето, а всъщност Анук е бягала от Шала.

Мартин не успя повече да сдържи гнева си. Той грабна бирата от масичката и я запрати към телевизора. За известно време си помисли, че връзката е прекъсната, но после чу Елена съвсем спокойно да казва:

— Насочваш гнева си в погрешна посока.

Думите почти заседнаха в гърлото му.

— Искаш да ми кажеш, че не ти си виновна за смъртта на Надя и Тими, а Шала?

— Не намирам за необходимо в моята професия да обсъждам въпроса за вината. Ала ако държиш на справедливостта, трябва да ми благодариш. Все пак аз убих Шала.

— Защото искаше да си осигуриш перфектното алиби. Убийца, хваната на местопрестъплението, която не е в състояние да издаде съучастницата си. Не, няма да ти се получи да прехвърлиш вината си на другите. Или Шала бе тази, която е дала на Анук мечето, за да се кача на борда? Или ѝ е казала още на първата ни среща да спомене името ми, за да ме обърка?

Той така силно бутна масичката, че оръжието падна на пода.

— Мечето беше идея на Шала — призна безгрижно Елена. — Тя го задържа за спомен от Тими и го даде на Анук единствено за да има с какво да си играе. Нямаше друга умисъл. Но пък това даде идея на Даниел да те повика. Аз бях против. Знаех каква слава ти се носи като ченге под прикритие и не исках да ми се пречкаш. Затова ти дадох да прочетеш доклада за нараняванията от изнасилването, защото знаех, че това ще те подтикне да търсиш мъж.

— И за по-сигурно се нарани сама, нали? — Мартин отново вдигна пистолета.

— Алергична съм към фъстъчено масло и докато лазех по пода в котвеното помещение, си намазах лицето — призна Елена. — Не исках да съм близо до теб, а да мога необезпокоявано да се грижа за Анук. А това можеше да стане, ако съм до нея в „Кухнята на ада“. — Гласът ѝ стана по-твърд. — Ще го кажа още веднъж: не съм луда. Да убивам е моята професия, а не моето призвание.

Мартин погледна пистолета в ръката си и го завъртя, наблюдавайки как се променя отражението му по повърхността на оръжието.