Читаем Пасажер 23 полностью

Елена затвори телефона. Бе подготвила Тими за този момент. Преди две седмици, когато го посети за кратко след престоя си в Ню Йорк, той отново попита за баща си (никога не попита за майка си) и тя му показа снимката, която полските вестници бяха публикували малко след залавянето на Мартин.

Шала бе спипала Надя. Но Тими не бе скочил. Той не излезе от банята.

Това бе лъжата, която тя скалъпи за Мартин, за да се откаже от търсенето на сина си. Напразно! Тя предполагаше, че все някога той щеше да разнищи историята.

След като Шала бе ударила майката с настолната лампа, а Тими се бе затворил в банята, Елена ѝ помогна да увият трупа и да го хвърлят през борда. После хвърлиха и куфара на Надя. Камерите се нуждаеха от две жертви. По стечение на обстоятелствата се оказа, че куфарът е по-малък от тялото на майката. Трябваше първо да хвърлят куфара, а след това трупа. Огромна грешка, но за щастие, компанията потули касетите.

Елена незабавно взе детето при себе си. Тими, напълно изплашен и объркан, нямаше никаква представа как могат да се свържат с баща му. Тя направи проучване и откри, че бащата е опасен престъпник, обвинен във връзки с мафията, който лежи във варшавския затвор.

Перверзната майка — мъртва, бащата — убиец. Роднините едва ли щяха да са по-добри. При никакви обстоятелства тя не искаше да връща травмирането дете в това извратено семейство. По това време Елена не знаеше, че Мартин Шварц работи като полицай под прикритие. Научи го едва след години, когато Даниел ѝ разказа за процеса, който Шварц беше повдигнал срещу него. В началото тя бе решила да вземе Тими под своя закрила. Известно време го криеше на кораба, после го заведе в къщата си в Каса де Кампо и там го записа в един интернат. Няколко пъти в годината, толкова дълго и често, колкото можеше, го посещаваше в Доминиканската република.

По-късно, когато откри кой в действителност е бащата на Тими, бе обмислила идеята да ги срещне, но после я отхвърли. Мартин бе ченге под прикритие. Един от най-добрите. Твърде голяма бе опасността да тръгне по петите ѝ и да я залови. Което той и в момента със сигурност обмисляше. Оттук нататък тя бе беглец, макар да бе направила всичко възможно, за да забави колкото се може повече този момент.

С годините Тими бе станал представителен млад мъж, който се наслаждаваше на живота на Карибите и междувременно започна да играе толкова добре тенис, че стигна до финала на карибския шампионат за младежи.

Преди две седмици Елена му каза кой в действителност е баща му и че най-вероятно ще го потърси. Следователно, той бе предупреден. И въпреки това не искаше да си представи шока, който в момента изживяваше Тими.

Елена въздъхна и прибра телефона в чантата си Луи Вюитон, отвори едно малко огледалце, сложи си червило и дръпна деколтето на малката си черна рокля малко по-надолу. После стана от креслото до прозореца.

Морската вода в Ари Атол бе приятно спокойна. Корабът Акварион се носеше плавно по повърхността на Индийския океан и тя не се затрудни да стигне до бара на десетсантиметровите си токчета.

— Един джин с тоник — каза тя на бармана на малкия, но елегантен круизен кораб, на който в момента имаше около хиляда пасажери. На един от тях, мъж с безкрайно дълбокомислен поглед с бира в ръка, тя подари усмивка, чието въздействие не закъсня.

— Може ли да ви почерпя? — попита добре изглеждащият германец, когото тя не бе изпуснала от поглед след отплаването им от Шри Ланка.

— С удоволствие, господин…

— Шиви — представи се мъжът, чието име Елена естествено знаеше. — Но може да ме наричате Том.

Тя се усмихна и се представи с името, с което се бе регистрирала за пътуването.

Кажи на Юлия, че ще поправя грешката си!

— И какво ви води на борда, Том?

— Пфу. — Той направи движение с ръка, все едно си избърсва потта от челото. — Това е дълга история.

— Имаме едно дълго пътуване пред себе си — усмихна се още по-приканващо Елена и уж случайно докосна с пръсти ръката му върху барплота.

— Е добре, ако искате да чуете кратката версия: аз избягах.

— Може би от любовта?

Той кимна самодоволно.

— Може и така да се каже, да. Представете си само какво се случва, когато майка и дъщеря се влюбят едновременно в един и същ мъж!

Елена кокетно премигна.

— Сигурно във вас, Том?

Той махна с ръка.

— Да, да, звучи забавно, но повярвайте ми, това е същински ад. Две ревнивки, които на всичкото отгоре са и роднини. Дъщерята искаше да се самоубие от любов като по филмите и щеше да го направи, ако не бях предупредил навреме майка ѝ. — Той похотливо се ухили. Очевидно си мислеше, че фриволната история щеше да му покачи рейтинга.

— И тогава просто си направихте резервация за това пътуване, за да избягате от откачените женички? — попита лъчезарно Елена.

— Не, просто извадих късмет в нещастието. Спечелих круиза на една онлайн игра. Мисля, че и преди съм получавал писма, че съм стохилядният посетител на някакъв уебсайт, но явно този път действително беше така. Веднага ми пратиха билетите. — Той се ухили до уши. — Дойдоха като по поръчка.