— Дръж се, защото сега става дебело: Лиза сама го е качила. Да, без майтап. И това става ясно от имейлите, които са си разменили. Когато Том отказал да се върне при нея въпреки номера с улицата, тя качва видеото и го заплашва, че ще го съсипе. Но на свинята не му пука, понеже не се вижда на записа. После се появяват злобните коментари и Лиза сменя стратегията си. Опитва се да изнуди задника със самоубийството си. Малко преди корабът да отплава, тя праща последен имейл на Том, в който го заплашва, че ще се хвърли в океана, ако той не се върне при нея. Явно Шиви се е паникьосал. В пощата му има имейл до Юлия, с който той ѝ праща записа вероятно за да я предупреди. Все пак не е искал да изпитва вина за смъртта на дъщерята. Но това не оправя нещата, ако питаш мен. — Дизел сниши глас, сякаш не бе сам в офиса си, и съзаклятнически каза: — Ако познаваш някого, който няма проблем да пипа мъжки гениталии, може би трябва да го пратиш с винтоверт до дома на Шиви. Просто предлагам.

Мартин наблюдаваше как Елена придърпа телефона към себе си.

— И вие сте абсолютно сигурен? — попита тя.

— Кой е при теб? — попита Дизел. — Звучи като прегракнал дракон.

— Аз съм Елена Бек, лекуващата лекарка на Анук Ламар. — Опита се да говори възможно най-ясно. — Чуйте ме, изключително важно е да отговорите на въпроса ми: колко сигурна е информацията за доверения учител на Лиза?

— Толкова сигурна, колкото презерватив и хапче против забременяване, взети заедно, съкровище.

Лекарката скочи от стола. Изтощението ѝ сякаш изчезна.

— Трябва да тръгваме! — трескаво рече тя, махайки с ръка.

Мартин също се изправи.

— Къде?

— При Юлия Щилер. Трябва да я потърсим.

Той поклати глава.

— Защо? За да ѝ кажем, че Лиза е не само мъртва, но и преди това е била принудена да прави секс с учителя си?

Елена го погледна така, сякаш е слабоумен.

— Помислете, Мартин! Една дъщеря е била изнасилена, преди да изчезне! За кого ви напомня това?

За Шала!

И за това, че винаги майките бяха тези, които вземаше на мушка!

Юлия!

Бе ли ѝ поставила Шала още приживе смъртоносен капан, който сега щракваше?

Мартин затвори на Дизел без повече обяснения. И докато тичаше след Елена, се опита още веднъж да се свърже с Бонхьофер.

Глава 68

Лиза се потеше. През отворената врата на балкона полъхваше свеж бриз, ала дъщерята на Юлия изглеждаше така, сякаш стои в светлините на прожектор. Тялото ѝ реагираше на огъня на лудостта, който гореше вътре в нея. Потта се стичаше на тънки струйки по страните ѝ се събираше над яката ѝ.

— Опитах се отново да си върна Том — обясни Лиза. — Търсех го по телефона, пишех му имейли, бомбардирах го със съобщения във Фейсбук и Уатсъп. И когато от днес за утре престана да желае да ме вижда, отидох дори на консултациите за ученици при него. Само още веднъж успях да си го върна в леглото.

Замечтаната ѝ усмивка накрая разтърси Юлия почти толкова, колкото и съдържанието на чутото.

— Говориш за времето, когато аз… имах връзка с Том?

Усмивката на Лиза отстъпи на каменно изражение.

— Но това не означаваше нищо за Том. Той каза, че сексът с мен бил много по-добър, но само с теб можел да си представи връзка.

Боже господи! За момент Юлия затвори очи.

Мнимото самоубийство на Лиза. Възкръсването ѝ. Омразата в гласа ѝ.

Не бе сигурна колко още може да понесе. Погледна към ръката ѝ, здраво стискаща отвертката, по чийто сребрист метал се отразяваха лъчите на залязващото ниско над водата слънце, и тихо попита дъщеря си:

— Какво искаш да направиш сега, скъпа?

— Да си върна Том.

Лиза буквално изплю думите пред босите ѝ крака. В този момент Юлия се усъмни с кого въобще говори. Момичето пред нея с трескавия поглед и треперещите ъгълчета на устата не бе нейната дъщеря. Лиза бе полудяла в истинския смисъл на думата.

Веднъж Юлия бе чела, че любовната мъка наред със скръбта можеше да причини най-тежките душевни рани. Явно и такива, които не можеха да се излекуват от само себе си.

— Лиза, ако някой е виновен за страданието ти, това е Том. Той никога не биваше…

— Дрън, дрън, дрън… Не говори глупости! Значи сега смяташ него да изкараш виновен, нали?

На Юлия ѝ се искаше да изкрещи: „Да!“ и ако негодникът бе наблизо, да го хване за топките и да го хвърли зад борда. Ала Том Шиви бе много далеч, както и всяка ясна мисъл в главата на Лиза, така че тя само поклати глава и отвърна примирено:

— Не, не е само негова вината.

Тя не бе психолог, но усети, че нещо в дъщеря ѝ се бе прекършило и че логиката тук бе безполезна.

— Значи признаваш, че заслужаваш плана ми? — попита триумфиращо Лиза.

— Какъв план?

— Този, който двете с Querky заедно измъдрихме.

Тъмен облак забули погледа на Лиза. Изглежда, се бе сетила за нещо неприятно.

— Ти ли открадна бележката от трезора? — заплашително попита тя.

— Какво? — Юлия нищо не разбра. Със същия успех дъщеря ѝ можеше да ѝ го каже на патагонски. — За какво говориш?

Лиза махна с ръка, сякаш това и бездруго нямаше значение.