Читаем Пасажер 23 полностью

— Не — отвърна Мартин, като свали маншетите от ръцете и гърдите си. — Няма да правим почивка, а ще приключим.

Противно на очакванията му доктор Клайн кимна.

— Значи няма какво повече да ни кажете?

— Освен че всеки, който се съмнява в моето изложение на фактите, може да ме цуне по задника? — Мартин постави пръст в ъгълчето на устните си и се направи, че мисли. — Не! — Той поклати глава.

Доктор Клайн се бе загледала в една от многото гривни на дясната си китка, врътна най-голямата от тях и кимна. Когато погледна към него, в погледа ѝ се четеше разбиране.

Моля, без съчувствие! Не съм готов още за съчувствие!

Матин се изкашля и попита дали може да стане. Доктор Клайн въздъхна.

— Е, добре. Естествено, вътрешното разследване още дълго време няма да приключи. Вие сам знаете колко време се проточва всичко, когато наш служител е замесен в убийство.

Тя му подари лек намек за усмивка.

— Но още отсега мога да ви кажа, че в по-голямата си част вашите показания се припокриват с тези на капитана, лекарката, този… — Тя прелисти една тънка папка пред себе си. — … този Тиаго Алварез и Герлинде Добковиц.

— Е, чудесно. — Мартин разтърка студените си ръце. — Успях ли да убедя и техниката?

Посочи първо към камерата в ъгъла на стаята, после към лаптопа между тях, на който детекторът на лъжата представяше жизнените му функции по време на разпита.

Водещата разпита махна с ръка.

— Според полиграфа, изглежда, че казвате истината. С изключение на…

Мартин повдигна вежди.

— На какво?

Доктор Клайн го изгледа продължително. После издърпа една носна кърпа от многобройните джобове на дрехата си, при което Мартин вече не бе сигурен дали ставаше въпрос за пола-панталон, или за рокля с прихлупване. Издуха носа си, стана, приближи се до камерата и изключи кабела, който влизаше директно в стената.

— Нека си поговорим на четири очи, господин Шварц.

Погледна го отвисоко като лешояд, който взема на прицел жертвата си. Мартин скептично я наблюдаваше, докато тя се връщаше на мястото си.

— Апаратът не показа фрапиращи отклонения — каза тя. — Много от събитията, на които не сте присъствали, сте пресъздали по разказите на други хора, така че оценката на полиграфа в тези случаи е без значение. Но на едно място… — тя завъртя лаптопа към него. — Тук започвате да се потите и пулсът ви скача. Освен това и без камера можех да разпозная различни детайли, които сигнализираха за лъжа. — Тя посочи един отрязък от снимките, където вълните наподобяваха прединфарктно ЕКГ.

— Какво съм казал на това място? — попита Мартин, въпреки че имаше конкретно предположение.

— Казахте на доктор Бек, че в бележките на Шала Афридис не сте прочели нищо за съдбата на вашия син.

Мартин кимна.

— Това бе лъжа, нали?

Той преглътна шумно, но нищо не каза.

— Господин Шварц, нищо в моята преценка няма да се промени. Както изглежда, единственото ви провинение е непозволен отпуск. Просто се интересувам единствено в личен план какво разбрахте за Тими и Надя.

Виж ти! Че защо? От жажда за сензация може би?

Той я погледна в добродушните открити очи и разбра, че беше прав за нея.

— На видеото, което Бонхьофер ви е показал, се вижда как скачат от борда — продължи тя. — Сега вече знаете защо първо се появява големият, а после малкият облак, нали?

Мартин рязко кимна. Той научи истината три дни след смъртта на Шала, след като Султанът акостира в Ню Йорк и ФБР пое случая. По това време хората на Даниел вече бяха открили в близост до синия шкаф тайното скривалище, където камериерката бе държала Анук през последните седмици. Това бе и мястото, на което Лиза бе прекарала нощта, когато инсценира самоубийството си. В подобното на контейнер празно помещение, което преди изоставянето на съоръжението е било използвано за склад на метали и други подлежащи на рециклиране материали, те откриха матрак, сандък от банани, служещ за нощно шкафче, и една монтирана за стената метална етажерка. Върху нея бяха подредени книги, детски игри, пъзели, плюшени играчки и дори един айпад с многобройни филми, електронни книги и видеоигри.

Наред с мултимедийното съдържание специалистите на ФБР откриха в браузъра на таблета линк към електронен облак, в който Шала бе съхранила лични документи. След като получиха достъп до облака, се натъкнаха на дневник, в който бе описан денят на смъртта на Тими и Надя. В една от почивките между разпитите водещият разследването от ФБР остави Мартин сам с част от дневника.

Както вътрешният следствен отдел в лицето на доктор Клайн, така и ФБР бързо стигнаха до заключението, че Шварц е важен свидетел, но не и заподозрян и следователно заедно с Юлия и Лиза Щилер можеше да се върне в Германия, при условие че е на разположение за евентуални въпроси. Възможността да види откъса от дневника бе жест от страна на служителите на ФБР не само защото бяха колеги, но и защото по време на разпитите той демонстрира изключителна готовност да сътрудничи.