Читаем Пасажер 23 полностью

Юлия се изплаши, че губи разсъдъка си. Или още по-лошо, че сънува Лиза да ѝ отваря вратата и да стои пред нея. И ако трябваше да се събуди в каютата на Даниел все още под въздействието на седативите, които ѝ бе дал, и ако още веднъж дъщеря ѝ изчезнеше, то болката, която щеше да изпита в момента, в който дойдеше на себе си, щеше да е непоносима. Бе сигурна в това.

На погребението на майка ѝ пасторът бе казал, че родителите умират едва тогава, когато децата престанат да мислят за тях. Забрави да спомене обратния случай, когато родителите вътрешно умираха в момента, в който нищо друго не им оставаше освен мисълта за децата.

Ала Лиза бе всичко друго, но не и мираж. И ако Фата Моргана бе тази, която ѝ бе заповядала да дойде в каютата и да седне в креслото, то бе постигнала учудващо реалистичен ефект.

— Ето те и теб най-после! Чакам цял ден!

Лиза бе облечена в черна рокля с корсет и стоеше на известно разстояние от телевизора, точно там, където преди това се бе свила плюещата кръв камериерка. Гледката тогава я бе изплашила много по-малко в сравнение с вида на дъщеря ѝ. Лиза изглеждаше така, сякаш се бе гримирала на тъмно по време на силно вълнение. Размазан черен молив за очи и твърде наслоена спирала обезобразяваха бледото ѝ лице. Държеше дълга отвертка в ръка. Юлия се втренчи в нея, сякаш е дух, какъвто всъщност бе, и успя да изрече само една-единствена дума:

— Защо?

Защо си жива?

Защо ми причини това?

Неуспешен опит за усмивка пробяга по лицето на Лиза.

— Не знаеш ли? — Гласът ѝ бе студен. Без капчица състрадание. Както и погледът ѝ. — Ти развали всичко.

— Какво, скъпа? Какво развалих?

Лиза ѝ се сопна:

— Той беше мой. Аз първа го имах.

Той? За кого говореше тя?

— Аз… съжалявам, но не разбирам какво…

Лиза прекъсна безпомощното бръщолевене на майка си и изкрещя:

— Между нас беше любов! Но ти… ти искаше единствено да чукаш Том!

Том?

В този момент Юлия усети как се превръща в банално клише. Долната ѝ челюст увисна. И тя не бе в състояние да затвори устата си.

— Не гледай така глупаво! Той беше първият ми мъж. — С вулгарен жест Лиза се хвана за чатала. — Той ме обезчести, мамо. Искахме завинаги да останем заедно. Ала тогава се появи ти.

— Том?

Том Шиви?

— Не ти ли стигна, че ми отне татко? Трябваше да откраднеш и любовта на живота ми, нали?

— Твоят доверен учител… мъжът, с когото имах афера. Том Шиви те е…?

… изнасилил?

Лиза пристъпи напред. В огледалото Юлия видя, че кубинките ѝ не са завързани. Връзките се влачеха свободно.

— Обичал. О, да. Искахме да се оженим. Той ми каза, че съм много по-зряла от всички други.

— Но малката ми, сладка… — Юлия искаше да стане от креслото, но Лиза я заплаши с отвертката и я принуди отново да седне.

— Само не ми казвай, че вината не е твоя. Много добре видях как се наконти. Като евтина курва отиде на консултациите за родители, за да му се хвърлиш на врата. Ако имаше възможност, щеше да отидеш направо по бельо в училище, нали? — Тя презрително изгледа Юлия, посочвайки бикините и сутиена ѝ. — По дяволите, знаеш ли въобще колко бях нещастна?

Лиза духна един кичур от челото си.

— Не видя ли, че вече не се хранех? Че носех само черни дрехи. Че бягам от училище с новите си приятели? Не, не видя. Ти имаше очи и уши само за Том.

Грешиш! О, боже, скъпа! Грешиш!

— Чуй ме, Лиза — започна Юлия, — разбирам гнева ти. Но това, което учителят ти е направил с теб…

— Не ме баламосвай с твоите оправдания! — Тя отново прекъсна майка си. — Querky каза, че ще се опиташ да го направиш.

Querky?

— Чакай малко, мислех, че той е приятелят ти.

Този път Лиза истински се разсмя. Отблъскващо и подигравателно.

— Querky е тя. Да, не гледай тъпо, мамо. Аз също не знаех. Запознах се с нея в интернет. Във форум за самоубийци.

— О, небеса, Лиза…

— По дяволите, исках да сложа край на живота си, когато Том скъса с мен заради теб!

При това признание очите на Юлия се напълниха със сълзи.

— Толкова съжалявам, не знаех…

— Но Querky ми отвори очите. — Лиза замахна с отвертката към Юлия. — Не аз трябва да бъда наказана, а ти!

— И за това инсценира самоубийството си?

За да умра от ужас?

— Трябваше на собствен гръб да изпиташ това, което изпитах аз, а това означава да изгубиш най-скъпото си. — Лиза самодоволно се ухили. — Това бе част от плана ми. Измислихме го заедно с Querky. Човече, жената е толкова готина! Работи тук, на кораба. Окачи ми в шкафа униформа на камериерка и така програмира ключ-картата ми, че да мога да се движа свободно из целия кораб, дори из палубата на екипажа, където прекарах последната нощ.

Значи затова Мартин Шварц те е видял долу, спомни си Юлия. Когато при подготовката на тази лудост Лиза се е оглеждала за скривалище.

— Човече, Querky наистина е помислила за всичко. Дори пое разноските по круиза, за да те примамим на борда.

Боже мили!