Читаем Пактът „Касандра“ полностью

— Ако е бягал, Джон, защо тогава е използвал такъв очебиен транспорт?

— Естествено, защото не е очаквал да ме види или да привлече нечие внимание — Смит направи пауза. — Да намерим колата и да го попитаме, сър.

— Можем да направим нещо по-добро. Ще обявя Трилор за федерално издирване.

Това, което Клайн предлагаше, беше много ефективно. Всеки служител на закона в радиус от сто мили около столицата щеше да получи описание на Трилор и заповед да го залови.

— Междувременно — заключи Клайн — искам да дойдеш в Кемп Дейвид. Президентът очаква да бъде осведомен за Берия. Искам да получи сведенията от първа ръка.

* * *

Черният линкълн си проби път по Уисконсин авеню и сви в тиха уличка с дървета по тротоарите. Тъй като беше възпитаник на Медицинското училище към Университета „Джорджтаун“, Трилор разпозна района — Волта Плейс, квартал в близост до университетското градче, който постепенно, къща по къща, се превземаше от академичната общност.

Заключалките на вратите подскочиха нагоре и шофьорът отвори вратата. Трилор се поколеба, след това взе чантата си и тромаво слезе от колата. За пръв път успя да разгледа шофьора, с телосложение на футболист и квадратно безизразно лице, както и мястото, където се намираха: красива, наскоро ремонтирана градска къща, с бели стени и черни врати и кепенци.

Шофьорът отвори портала на оградата от ковано желязо, която заобикаляше малка полянка.

— Очакват ви, господине.

Трилор тръгна по алеята с каменна настилка и тъкмо посегна към чукалото с форма на лъвска глава, когато вратата се отвори. Той влезе в миниатюрно фоайе с ламперия от полирано дърво и ориенталски килим.

— Адам, радвам се да те видя.

Трилор замалко не припадна, когато чу гласа на Дилън Рийд.

— Не се стряскай така — каза Рийд, като затвори и заключи вратата. — Не ти ли споменах, че ще бъда тук? Вече всичко е наред.

— Не е наред! — избухна Трилор. — Не знаеш какво стана на летището. Смит…

— Знам с подробности какво стана на „Дълес“ — прекъсна го Рийд. — Знам и за Смит — той погледна към чантата. — Тук ли е?

— Да.

Трилор му я подаде и тръгна след Рийд. Влязоха в малка кухня с изглед към вътрешния двор.

— Отлично свършена работа, Адам — отбеляза Рийд. — Наистина.

Взе една кърпа, извади контейнера от чантата и го постави във фризера.

— Азотът… — понечи да каже Трилор.

Рийд погледна часовника си.

— Знам. Ще стигне за още два часа. Не се тревожи. Дотогава ще сме го занесли на сигурно място.

Той махна към кръглата маса в ъгъла.

— Защо не седнеш? Ще ти сипя нещо за пиене и ти ще ми разкажеш всичко.

Трилор чу дрънчене от падането на кубчета лед в стъклена чаша. Когато се върна, Рийд носеше две високи чаши, пълни с лед, и бутилка качествен скоч.

След като напълни щедро чашите, той вдигна своята.

— Добре се справи, Адам.

Трилор гаврътна питието си и гневно тръсна глава. Невъзмутимото спокойствие на Рийд го подлудяваше.

— Казвам ти, че нищо не е наред!

Думите бяха произнесени с ожесточение, подсилено от уискито. Започна да разказва, без да крие нищо, дори приключенията си в „Крокодил“. Не му пукаше, защото Рийд отдавна му бе дал да разбере, че знае за вкусовете му към подобен род развлечения. Разказа за всяка минута от пътуването си, за потока от мисли, който го бе връхлетял.

— Не разбираш ли? — жално попита той. — Това, че Смит и аз пътувахме в един самолет, не може да е било съвпадение. Нещо се е случило в Москва. Свръзката ми сигурно е била проследена. Видели са ни заедно, Дилън. Могат да го свържат с мен! А и после на летището — Смит се опита да ме настигне. Защо? Освен ако не е знаел…

— Смит не знае нищо — отсече Рийд и сипа на Трилор още скоч. — Не мислиш ли, че ако подозираха, половината ФБР щеше да те чака на летището?

— Да, мислих за това! Не съм идиот. Но такова съвпадение…

— Ти го каза: съвпадение — Рийд се наведе напред, на лицето му се четеше загриженост. — Мисля, че до голяма степен вината е била наша. Когато се обади от самолета, ние ти дадохме инструкции, които, както разбирам, си следвал буквално. Но очевидно сме допуснали грешка. Трябваше да те предупредим да не бягаш от Смит, ако тръгне след теб. Той си е спомнил запознанството ви в Хюстън и поведението ти е предизвикало любопитство у него. Нищо повече.

— Повярвай ми, имаше нещо повече — отговори Трилор враждебно. — Ти не беше там.

„Така е. Но нито за миг не си излизал от ума ми…“

— Чуй ме, Адам — заговори Рийд, — вече си в безопасност. Направил си необходимото и си се прибрал у дома. Помисли си: какво могат да си кажат за теб? Отишъл си на гроба на майка си. Имаш достатъчно доказателства. Разгледал си Москва. Нищо необичайно. След това си се завърнал у дома. Случката на летището? Много си бързал. Нямал си време да прибереш куфара си. А Смит? Всъщност ти така и не си имал възможност да го разгледаш отблизо, нали?

— Но защо тичаше след мен? — настояваше на своето Трилор.

В този момент Рийд осъзна, че само част от истината би свършила работа.

— Защото свръзката ти в Шереметиево е бил записан от видеокамерите — и ти заедно с него.

Трилор изстена.