Читаем Пактът „Касандра“ полностью

— С нищо. И го съзнава — Клайн изсумтя. — Стараеше се да не издава облекчението си от това, че проблемът вече е изцяло наш. Все пак не го виня.

— Но в дъното на проблема е руският вирус, сър. Ако изтече информация…

— Няма да изтече — Клайн погледна часовника си. — Президентът очаква да му се обадя до петнадесет минути. С какво разполагаш?

Смит заговори бързо и сбито, като описа всичко, което се бе случило в Русия, както и срещата си с Трилор на „Дълес“. Клайн вдигна вежди от учудване, когато Смит му спомена за участието на американските войници. След това изслуша предложенията му за по-нататъшни действия.

Известно време Клайн размишляваше.

— Повечето ти предложения ми допадат — каза той накрая. — Но едно-две неща могат да ни затруднят.

— Не мисля, че имаме много възможности, сър.

Клайн понечи да отговори, но секретарката му прехвърли телефонно обаждане и го прекъсна. Смит забеляза блясък в очите му, докато слушаше.

Клайн сложи ръка на слушалката и прошепна:

— Федералното издирване е намерило Трилор!

Смит се наведе напред и видя как лицето на шефа му помръкна.

— Сигурни ли сте? — попита Клайн. Последва пауза. — Никакви свидетели? Никой нищо не е видял?

Той слуша още известно време, след това каза:

— Искам незабавно да ми изпратите по факса докладите на детективите и снимки от местопрестъплението. И прекратете издирването.

Слушалката падна с трясък върху вилката.

— Става дума за Трилор — заговори Клайн и скръцна със зъби. — Полицаите във Вашингтон са го намерили във Волта Плейс, близо до Уисконсин авеню. Убит е с нож.

Смит затвори очи и си спомни уплашеното изражение на плешивия мъж със странните очи.

— Сигурно ли е?

— В джобовете му са намерени паспорт и други документи за самоличност. Той е. Някой се е приближил плътно към него и го е наръгал с нещо, което според полицаите прилича на кама. Казват, че е било обир.

— Обир… Намерили ли са нещо край тялото, чанта?

— Нищо.

— Откраднали ли са нещо?

— Липсват пари и кредитни карти.

— Но не и портфейлът и паспортът. Оставили са ги, за да помогнат при идентифицирането на трупа. — Смит поклати глава. — Берия. Онези, които са използвали Трилор, са знаели, че той е връзката. Слабото им място. Използвали са Берия, за да го премахне.

— Кои са „те“?

— Не знам, сър. Но доставката е извършена. „Те“ са взели вируса. Трилор е станал излишен.

— Берия…

— Затова е отишъл в Санкт Петербург, затова се е качил на самолета на Финландските авиолинии. Не е бягал. Дошъл е, за да премахне слабата брънка във веригата.

— Всеки би могъл да го направи.

— Убийството? Така е. Но не е ли по-добре да използват човек, когото не познаваме — или не познавахме? Имаме описание, но нямаме отпечатъци, не познаваме начина и методите му на действие. Берия е съвършеният избор, защото е анонимен, а това е важно за един убиец.

— Значи все пак товарът е бил предаден на Шереметиево.

Смит кимна.

— Вирусът е бил у Трилор — той направи пауза. — А аз седях на тридесет фута от него.

Без да сваля поглед от него, Клайн взе телефона.

— Нека не караме президента да чака.

* * *

Смит се изненада, когато видя президента във всекидневно облекло и неофициална обстановка. След като Клайн го представи, Кастила каза:

— Вашата репутация ви изпреварва, полковник Смит.

— Благодаря ви, господин президент.

— Е, какви са последните събития?

Клайн заговори за убийството на Адам Трилор и за това как то се вписва в цялата ситуация.

— Трилор — повтори президентът. — Има ли някакъв начин чрез него да проследите останалите конспиратори?

— Повярвайте ми, сър, ще разгледаме живота му под лупа — отговори Клайн. — Но не възлагам големи надежди на това. Хората, с които си имаме работа, са много предпазливи в подбирането на сътрудници. Човекът в Русия — Ярдени — не остави никакъв ключ към онези, които са го наели. Същото може да се окаже и при Трилор.

— Да се върнем на онези „хора“, за които говориш. Мислиш ли, че са чужденци? Чужди терористи като Осама Бин Ладен?

— Не виждам следи от участие на Бин Ладен в това, господин президент. — Клайн погледна към Смит. — Фактът, че конспираторите действат на такава обширна територия — от Русия до НАСА в Хюстън — показва, че въпросът е много сложен. Това е някой, който познава много добре начина ни на действие, а също и този на руснаците, знае къде държим скъпоценностите и как ги пазим.

— Искате да кажете, че някой в тази страна може да е организирал кражбата в Русия?

— Вирусът на едрата шарка е тук, господин президент. Човекът, който го е откраднал, и онзи, който го е донесъл, са мъртви от ръцете на убиец, който доскоро е бил непознат на Запад. Тук няма арабско участие. Към това трябва да се прибави, че материалът е не само смъртоносен, но изисква сложна апаратура, за да се превърне в биологическо оръжие. Накрая, тук са замесени военни от Армията на Съединените щати, поне в периферията на събитията.

— Военни? — попита президентът.

Клайн се обърна към Смит, който изложи накратко пред президента случилото се в Палермо.