Читаем Малкаса Пойнт полностью

Там има касетофон, помисли тя. Ще запише обиколката.

Без да иска позволение? Разбира се, иначе нямаше да го прави така тайно. Абсолютно незаконно е, но какво му пука на Гормън Харди.

Това затвърди мнението й за него.

Долнопробно копеле, реши окончателно тя.

След като събра билетите, кокалестият мъж изкачи стълбите на верандата. Обърна се към хората и избърса уста с опакото на ръката си.

— Дами и господа — започна тържествено той, — имам честта да ви представя собственичката на „Къщата на Звяра“. Една храбра жена, преминала през пречистващия огън на трагедията и излязла от него още по-силна — Маги Куч, вашият личен екскурзовод на днешната обиколка!

Той махна с ръка към вратата като уморен водещ на цирково представление и се потътри назад, за да направи път.

От къщата се показа възрастна жена, подпряна на абаносов бастун. Изглеждаше достатъчно стара, за да бъде майка на мъжа. Независимо от бавната поклащаща се походка, излъчваше сила. Беше едра, с широк ханш и масивна гръд, която люлееше цялата предница на избелялата й шарена рокля, докато изкуцука до края на верандата. На Тайлър й заприлича на строга баба. Носеше светлокафяви чорапи и стари черни обувки с връзки. Сякаш за да развесели окаяния си вид, около врата си бе завързала червен копринен шал. Лицето й първоначално изглеждаше кисело. След това се опита да се усмихне. Усмивката й не бе весела, а по-скоро принудена и неестествена.

— Добре дошли в „Къщата на Звяра“ — започна тя. Очите й обходиха групата. Тайлър изтръпна от ужас, когато погледът на старицата падна върху нея. — Казвам се Маги Куч, както ви съобщи Уик, а това е моята къща.

Тя направи пауза, сякаш предизвикваше някой да изкаже несъгласие с нея. От посетителите не се чу нито звук. Няколко души оглеждаха фасадата на къщата или гледаха в краката си, очевидно нежелаещи да гледат в нея.

— Започнах да показвам къщата на посетители още през 31-ва, скоро след като Звярът отне живота на съпруга ми и трите ми деца. Да, Звярът! А не някакъв маниак с нож, както някои хора се опитват да внушат. Ако не вярвате, погледнете това — тя дръпна шала.

Когато разкри шията си, някой от тълпата простена. Пръстите на Маги преминаха по мъхнатите шевове на белязаната тъкан. Те бяха набраздили гърлото й.

— Това не е направено от човек. Беше Звярът с животински зъби и нокти — очите й светеха, сякаш се гордееше с белезите си. — Това бе същият Звяр, който уби десет души в тази къща, включително моя съпруг и моите деца. Сега може би си задавате въпроса защо една жена развежда хора из своя дом, който е място на такава трагедия. Отговорът е прост: пари!

Тайлър чу как Гормън тихо се засмя.

Старата жена вдигна бастуна и посочи един от стълбовете, подпиращи покрива на верандата.

— Точно тук линчували Гюс Гаучър. Бил на осемнадесет години. Тогава, през август 1903 година, минавал през града на път за Сан Франциско. Но спрял тук и потърсил някаква работа срещу храна. Тогава в къщата живеела Лили Торн с двете си деца. Тя била вдовицата на известния банков обирджия Лайл Торн. Винаги съм твърдяла, че е построила къщата с мръсни пари. Кръвта ражда кръв, казвам аз. Както и да е, Гюс дошъл и тя му дала да нацепи дърва. Той свършил работата, получил храна като отплата и си продължил по пътя.

Маги Куч обходи отново с очи групата и продължи разказа си:

— Същата нощ дошъл Звярът. Нападнал децата и сестрата на Лили, която й гостувала. Спасила се само Лили. Видели я да бяга по пътя и да говори несвързано като умопобъркана. Незабавно претърсили къщата от мазето до тавана. Не намерили никакво живо същество, а само разкъсаните и сдъвкани тела на жертвите. Събрало се опълчение, което тръгнало да претърсва хълмовете. Попаднали на заспалия Гюс Гаучър. Тъй като бил непознат странник, от самото начало хвърлили вината върху него. Дали го под съд. Няколко души го били видели в къщата на Торн в деня на убийството. Нямало свидетели на престъплението, тъй като всички били загинали, освен Лили, която се побъркала. Светкавично го признали за виновен. След присъдата, през нощта, тълпата го измъкнала от затвора. Довлекли младежа на това място, провесили въже на този стълб и го обесили. Екзекуцията била любителска. Не свършили работата както трябва. Не се сетили да го завържат, а само го провесили. Разправят, че висял дълго време, махал и ритал като паралитичен, докато се удушил.

— Възхитително! — прошепна Нора.

— Горкият Гюс Гаучър никого не е убил. Звярът е извършил всичко това — тя потропа с бастуна по пода на верандата. — Да влизаме!

Тайлър погледна към Ейб. Той поклати глава. Намираше ситуацията за мрачна и любопитна.

— Барби беше права — прошепна Нора. — Страхотно е!

Изкачвайки се по стълбите на верандата, Тайлър пусна ръката на Ейб, за да изтрие изпотените си ръце в джинсите. В стомаха си чувстваше оловна буца.

Групата се спря в преддверието. След слънчевата светлина навън, къщата отвътре изглеждаше студена и тъмна. Тайлър се огледа в мрака. Почти очакваше да съзре Дан като охрана в униформа.

— Я! — възкликна възторжено едно момиче отпред.