Читаем Малкаса Пойнт полностью

Харди спря до оградата. После измина пеш известно разстояние нагоре по тротоара и направи снимка на „Къщата на Звяра“. Докато сваляше фотоапарата, видя как му маха Нора. Кимна й за поздрав и се приближи. Въпреки че леко подухваше, Тайлър реши, че Гормън сигурно се задушава със спортното си яке. На нея самата й бе много топло. Съжаляваше, че не е облечена в къси панталони или пола, вместо в джинсите.

— Спомняте ли си Тайлър? — попита Нора.

— Разбира се. Как мога да забравя такова приятно същество?

Тайлър стисна с неудоволствие предложената й ръка.

— Запознайте се с Ейб Клантън.

— Приятно ми е, г-н Харди. Чел съм Вашите книги.

Харди погледна изненадано и пое ръката на Ейб.

— Книги? Повече от една?

— Разбира се. Написали сте около тридесет преди, „Ужасът при водопада на Черната река“.

— Четиридесет и осем, ако трябва да сме точни. Някои от тях под псевдоними. Много съм щастлив и изненадан да срещна човек, който знае, че съществувам преди „Ужасът“.

— Най-много ми харесва серията „Врагове на смъртта“. Винаги хвърлях по едно око дали са я докарали във военната библиотека.

— А-ха, значи сте военен. Трябваше да отгатна. С тази изправена стойка! Без съмнение сте от морската пехота.

Ейб изглеждаше развеселен.

— Познахте.

— Авторът на „Врагове на смъртта“ е Мат Скот. Как познахте, че зад псевдонима се крия аз?

— Бяха изписали името Ви върху страницата с авторските права.

— Изключително образован тип — каза той и се обърна към Джек. — И Вие ли сте пехотинец?

— Бях. Казвам се Джек Уайът — здрависаха се. — Гледал съм Вашия филм.

— А-ха.

— Аз пък съм изключително необразован тип.

Нора се изсмя.

— Снощи се запознахме с един човек, от когото сигурно ще поискате да вземете интервю. Капитан Франк. Живее в един автобус, ей там.

Тя посочи към гората в най-отдалечената част на пътя за плажа.

— Интервю ли?

— Твърди, че баща му намерил Звяра на някакъв остров и го довел тук.

— Звяра?

Тя кимна към старата къща.

— Този Звяр, така ли? — попита Харди.

— Да. Пълен е с информация и отвратителни подробности.

— Защо това трябва да ме интересува?

— За книгата Ви.

Той се вгледа в нея и леко се усмихна.

— Снощи ви обясних, че не възнамерявам да пиша за „Къщата на Звяра“.

— Точно така! — Нора щракна с пръсти и си придаде вид на много ядосана на себе си затова, че е забравила. — Вярно, че го казахте. Сега си спомних!

Внезапно се захили и му се закани с пръст:

— По-добре говорете с Капитан Франк за книгата, която няма да напишете.

Харди се засмя.

— Не се притеснявайте. Няма да кажем нито дума, че Вие пишете книга за „Къщата на Звяра“. Кълна се в майка си, а вие, останалите, също, нали? С нас тайната Ви е в пълна безопасност.

Тайлър се огледа и видя, че опашката се придвижваше към будката за билети. Стомахът й се сви и леко й се догади.

Успокой се, каза си тя. Няма от какво да се притесняваш. В края на краищата може би Дан не е тук.

Ами ако е тук?

Може да изчака отвън, за да избегне срещата.

Няма да е честно.

Пръстите й нервно отваряха и затваряха ключалката на чантата.

— Аз ще ги купя — каза Ейб.

— Не, ти вече достатъчно…

Той мина пред нея и взе два билета от усмихнатото русо момиче на касата. Застанаха отстрани, за да изчакат другите.

— Благодаря — каза тя.

— Добре ли си?

— Не съвсем.

— Сигурен съм, че Дан много ще се зарадва като те види.

— Ще ми бъде по-лесно, ако не е така.

Ейб изглеждаше сериозен. Стисна леко рамото й и пусна ръката си, когато приближиха Нора и Джек.

Нора се намръщи загрижено.

— Сигурна ли си, че искаш да влезеш?

— Не искам, но ще вляза.

— Някакъв проблем ли има? — намеси се Харди.

— Бившето гадже на Тайлър трябва да е…

— Всичко е наред — прекъсна я Тайлър, подразнена, че Нора разтръбява личните й проблеми на всеки срещнат.

Обърна се бързо и влезе през подвижната преграда. Ейб я настигна от другата страна и я хвана за ръката. Тайлър го погледна и каза:

— Понякога много си отваря устата.

— Виждам, че Гормън не ти харесва.

— Намирам го за долнопробен автор.

— Склонен съм да се съглася с теб.

— Мислех, че си негов почитател.

— Харесаха ми някои от книгите му. Това не означава, че трябва да ми харесва и човекът, който ги е написал.

Спряха зад малката групичка, която се бе събрала пред верандата на входа. Нора и Джек застанаха до тях.

— Какво ще правим? Да влизаме? — попита Нора.

— Сигурен съм, че има екскурзовод — отговори Ейб.

Екскурзовод? Дали не е Дан? Сърцето на Тайлър се сви. Тя стисна ръката на Ейб и впери поглед в мрачната врата. Тя се отвори и Тайлър трепна уплашена.

Човекът на входа не беше Дан. Изпусна дълбока въздишка, когато видя, че излиза недодялан мъж. Изглеждаше на около шестдесет и вървеше сковано, сякаш нещо го болеше. Слезе по стълбите на верандата, като се държеше за перилата.

— Билетите, моля — каза с глас, който прозвуча много силно за човек с такава немощна външност.

Две деца отстъпиха и му направиха път.

Тайлър чу тихо щракване. Обърна се към Харди и се изненада, че не вижда фотоапарат пред очите му. Едната му ръка бе в джоба на якето. Усмихна й се и извади ръката си.