Отбеляза местонахождението му и продължи по „Крайбрежна улица“, отминавайки черния път, по който бе минал преди няколко часа, след това извърна очи по посока на „Къщата на Звяра“. Погледът му проследи задната ограда, докато в полезрението му влезе сградата. От другата страна отново подхвана с очи оградата. Обърна глава, наблюдавайки оградата, докато склонът се издигна толкова, че препречи гледката. Бе сигурен, че е огледал цялата ограда от двата ъгъла. Тялото на Брайън го нямаше. Не беше забелязал и другите две, но тях от разстояние можеше да ги види по-трудно. Почти бе очаквал, че ще срещне полицаи, но пространството отзад изглеждаше пусто.

Може би са приключили огледа на място и са заминали. Изглеждаше малко вероятно. Логично беше да има още полицаи, претърсващи района за улики.

Продължи по пътя. Старият плимут на Марти, забулен от сутрешните сенки, продължаваше да стои паркиран на мястото, където го бе оставил. И там нямаше полицейски коли. Не видя и кола на моргата.

Сви по един завой, след това обърна колата. Връщайки се обратно по пътя, продължи да разглежда склона. В мига, в който се появи задната ограда, той плъзна бързо очите по нея. От тази гледна точка виждаше почти до най-далечния й край.

Съмненията му изчезнаха.

Труповете бяха преместени.

Но от полицията ли? Едва ли.

14

Джанис се вършеше и мяташе в съня си. Събудиха я остри мъчителни болки. Лежеше неподвижно на една страна. Охкаше със стиснати очи.

Господи, колко боли, мислеше си тя.

Изскимтя от пристъпа на тъпа болка вътре в тялото и се сви надве. Коленете й се опряха в нещо меко и пихтиесто.

Какво се е случило с мен, крещеше мозъкът й.

Притискайки корема си, напипа някаква лента. С треперещи пръсти се опипа и разбра, че лентата поддържа превръзка. Бинт ли е това? Свършваше точно под ребрата. Премести ръцете си по-нагоре и докосна ивици от лентата под лявата гърда. Бинтът започваше над зърното, покриваше горната част на гърдата и минаваше през рамото. Плътта под нея гореше. Другото й рамо също бе бинтовано. Дясната гърда беше гола, но я болеше. Друг бинт минаваше отстрани до хълбока. Там откри ластичен колан. Проследи го до слабините и с пръсти напипа дебела дамска превръзка.

Какво е станало с мен?

Изнасилена съм. Сигурно съм била изнасилена. Ужасна е болката. Какво е използвал, за бога, дърво ли?

Започна да ридае. Болезнени спазми разтърсваха цялото й тяло.

Кой е сторил това? Господи, защо?

Брайън? Нима Брайън?

Спомни си, че беше с него. Но…

Дали не е полудял, какво го е прихванало?

Къде съм? В болница?

Не миришеше на болница, а по-скоро на зоологическа градина. Освен това разбра, че не е в легло. Лежеше на пода. А с голата си кожа усещаше мекия мъх на килим.

Отвори очи. Под смътната синя светлина видя до себе си купчина възглавници. Сигурно е лежала върху тях, преди да се търкулне.

Синя светлина! Възглавници!

Къде се намирам?

Стискайки зъби от болката, която разкъсваше утробата й, внимателно се повдигна на ръце и колене. Наложи си да се изправи. Олюля се и разпери ръце, за да запази равновесие. След това бавно се обърна.

Тук няма никой. Сама съм.

Стаята беше с мъничко по-малка от нейната спалня у дома. Погледна нагоре и видя, че таванът бе покрит с огледала. С изключение на килима и възглавниците, стаята беше гола. Нямаше нито мебели, нито прозорци…

Никакви прозорци!

Къщата на Куч?

— Господи! — прошепна тя.

Потръпвайки на всяка крачка, тя се отправи със залитане към единствената врата. Протегна ръка към касата на вратата и се опита да се подпре. Ръката й се огъна. Джанис политна към вратата, но успя да сграбчи дръжката и продължи да се държи за нея, докато отмине острата болка. След това се опита да натисне дръжката. Тя не поддаде.

Заключена съм!

Изненадата не бе голяма.

Продължи да натиска и блъска дръжката. Опитваше се да я изтръгне и да извади вратата от касата.

Най-накрая се отказа.

Остана без дъх. Трепереше от болка.

Отпусна се и седна на пода. Бинтът върху гърдата й се бе разхлабил. Изпод него се стичаше кръв. Опита се да притисне лентата, но тя не залепваше. Кожата й бе хлъзгава. Повдигна дебелата синя превръзка и, премигвайки през пот и сълзи, започна да разглежда раните си.

Рамото й бе разкъсано и кървящо, сякаш бе ухапано от куче. Плътта под него бе одрана с четири дълги драскотини. Притисна внимателно превръзката обратно на място и разгледа другата си гърда. Кожата бе цяла, но бе потъмняла под формата на полумесец от леки ухапвания. Повдигна гърдата си и откри подобен полукръг под зърното.

Следи от зъби?

Но това не бяха човешки зъби.

Някакво диво животно? Може би койот?

Кого се опитваш да измамиш, помисли си тя.

Това е бил Звярът.

Звярът на Елизабет Торн.

Не си спомняше нищо, но знаеше, че е било точно така.

Господи, онова нещо я е изнасилило.

Треперейки, тя обгърна с ръце корема си и се наведе напред. Опря чело в пода.

Изнасилил я е. Но не я е убил. Някой е превързал раните й. И сега беше пленница в къщата на Маги Куч.

Звярът ще се върне, помисли тя.

Ще ме поиска отново.

15