Читаем Малкаса Пойнт полностью

— Ще се опитам да подходя учтиво към въпроса. Вече е два часа през нощта, а дъщеря ни още не се е прибрала. Тук ли е?

— Не! Разбира се, че не. Влезте и сам се уверете — той отстъпи и им направи път да влязат.

Жената затвори вратата и я подпря с гръб, сякаш да попречи на Гормън да избяга.

Мъжът хвърли поглед към леглата, влезе в банята и запали лампата. След миг провери гардероба. Погледна междинните врати, след това се обърна към Гормън.

— А къде е господин Блейк?

— Не мога да отговарям за него.

— Вие сте заедно. Платихте и за двамата.

— Да, наистина. Той е мой сътрудник. Но защо подозирате, че някой от нас двамата е приютил дъщеря Ви?

Докато говореше, Гормън мина покрай мъжа, отиде до междинната врата и похлопа с юмрук.

— Брайън! — извика той и отбори от своята страна.

След това опита дръжката на вратата на Брайън, която за щастие не се завъртя. С малко късмет, ако момичето беше в стаята, можеше да успее да се измъкне.

— Брайън! — извика още по-настоятелно.

— Нека да погледнем! — каза мъжът и се запъти напред.

— Закарал я е някъде с колата — обади се за първи път жената.

— Ще погледна, въпреки всичко.

Гормън му стори път. Бащата на Джанис пъхна ключ и отключи вратата. Вътре светеше лампа, но Гормън с облекчение видя, че и двете легла са непокътнати. Изчака, докато мъжът влезе да претърси. Обръщайки се към жената, той попита:

— Няма ли я колата?

Тя поклати глава. Лицето й бе мрачно, устните й — стиснати и изопнати в права линия, а искрящите й от гняв очи не слизаха от Гормън.

— Честна дума, не зная! — сви рамене той. — Подозирате, че тя и Брайън са отишли някъде заедно?

— А Вие нищо не знаете, така ли? — нахвърли се тя върху него ожесточено.

— Страхувам се, че не.

Мъжът се върна в стаята.

— Казвай, копеле, къде отидоха?

— Нямам представа. Аз дори не познавам дъщеря Ви. Да не би да е младото момиче, което ни регистрира?

— Точно така.

— Оттогава не съм я виждал.

— Престанете да лъжете! — избухна жената. Тя се втурна към мъжа си. — Покажи му, Марти! Покажи му!

Марти извади от задния джоб сгънат лист хартия. Листът трепереше в ръцете му.

— Намерихме това в стаята на Джанис.

Гормън взе листа и го погледна.

Кучка, помисли си той. О, каква кучка! Трябваше да го скрие! Грешката е на Брайън. Къде е? Какво му е станало? Защо я държи толкова късно и позволи да се случи това? Всичко провали. Абсолютно всичко!

— Какво ще кажете, г-н Харди? — каза жената злобно.

Той се усмихна, докато връщаше договора.

— Джанис искаше да ви изненада — започна спокойно. — Ако книгата, за която става въпрос, излезе толкова сполучлива, колкото предишната, това споразумение ще й донесе приблизително един милион долара.

Новината произведе желания ефект. Родителите на Джанис се спогледаха, след това отново прочетоха договора. Омекнаха видимо. Като че ли кипналата ярост се стопяваше.

— Всичко честно и почтено ли е? — попита Марти.

В гласа му се долавяше подозрителност, но в очите му проблясваше вълнение.

— Разбира се! Споразумението осигурява на Джанис петдесет процента от печалбата. Включва авансовото плащане и всички хонорари. Става въпрос за продажба на книга с твърда корица, разпространение на едро в литературни клубове, издания с мека корица продажби в чужбина, може би договор за филм. Досега предишната ми книга е донесла над три милиона долара. Предполагам, че сюжетът на „Къщата на Звяра“ ще ни донесе същия, дори още по-голям успех. И Джанис ще получи половината от всички приходи!

И наистина ще я получи, помисли си той. По дяволите, наистина ще я получи! Сега вече нямаме никакъв шанс да я измамим. Призля му.

Жената вдигна очи от договора. Изглеждаше нащрек.

— Какво е направила Джанис, за да заслужи това?

— Книгата е нейна идея. Тя се свърза с мен и ми предостави източника, който дава ценен поглед върху предмета на нашия бъдещ разказ.

— Какъв е този източник? — попита Марти.

— Джанис не желае това да се знае. Но след като сте нейни родители, не виждам нищо лошо да ви кажа, че е намерила дневник, писан от Елизабет Торн — жената, която…

— Къде е Джанис сега? — попита майката. — Разбирам, че договорът поставя нещата в малко по-друга светлина, но къде е тя? Отсъствието й има ли нещо общо с това? — кимна към договора.

— Честна дума, не зная. Кога я видяхте за последен път?

— Около девет часа — отговори Марти. — Каза, че отива да се разходи. Беше веднага, след като занесе на г-н Блейк кофа за лед, от която всъщност изобщо не е имал нужда. Видях цели две в стаята му.

— Мога само да предполагам — каза Гормън, — че Брайън я е поканил да го придружи. Може би е излъгала, защото е предполагала, че няма да я пуснете да се шляе с някой от гостите на мотела.

Марти и съпругата му отново се спогледаха.

— Навярно и по-рано е постъпвала по този начин.

— Където и да са отишли — добави Марти, — трябваше отдавна да се приберат.

Жената допълни:

— Няма никакво извинение!

— Напълно съм съгласен — обади се Гормън.

— Къде я е завел? — настоя Марти.