Докато пръста му търсеше копчето, Марти се изпречи пред очите му и заби юмрук в корема му. Ударът изкара целия му въздух и го събори назад. Апаратът изхвърча от ръцете. Падна по гръб в склона и се хлъзна надолу. Краката му щръкнаха и той се преметна презглава. Натърти коленете си. Хвана се за бурените, за да се задържи. Сред шумното си задъхано дишане чу как Клер вика на Марти да спре.

Мъжът връхлетя отново върху него.

— Недей! — извика Гормън.

Марти го ритна в главата. Гормън зарови лице в тревата. Усети удар с обувка. Поглеждайки нагоре, видя, че стремителността на ритника наклони мъжа назад и той загуби равновесие. Марти размаха ръце и падна. Приземи се на задника си. Подхлъзна се и краят на обувката му закачи ухото на Гормън.

Гормън сграбчи крака и силно го изви. Чу как с пукане се скъса някакъв хрущял. Марти се гърчеше от болка. Устата му се отвори и той нададе вик.

— Марти! — изрева Клер и тръгна надолу.

След няколко секунди Гормън трябваше да се сражава и с нея. Двама срещу един. Не е честно!

Той потегли Марти за крака. Когато пъшкащият мъж се приближи достатъчно, Гормън го удари в слабините.

— Остави го! — извика Клер. — Не го докосвай, копеле!

Беше само на няколко метра от него.

Гормън напипа камък, голям колкото кокосов орех, и цапна Марти по челото. Усети как от удара черепът се раздроби.

Клер нададе вой. Тя се спускаше с гръб към склона с нервни поклащания на главата, махайки ръце във въздуха, за да запази равновесие.

Гормън падна на колене.

— Всичко е наред — каза й той. — Не се страхувай. Ще извикаме лекар.

Но Клер внезапно се извъртя и хукна нагоре по хълма.

Гормън тръгна след нея.

— Не тичай! — извика. — Ако избягаш, не можем да помогнем на Марти. Чакай!

Тя продължи да бяга.

— По дяволите, стой! Нищо няма да ти направя!

Кракът й стъпи върху един от ботушите на Джанис.

Препъна се, но не падна.

Гормън хвърли камъка по нея. Уцели я между плешките. Тя падна и се просна на земята. Опита се да се изправи. Гормън се хвърли върху гърба й. Тежестта му я прикова. Сграбчи я за косата, дръпна главата й към себе си, изпъна дясната си ръка покрай рамото й и изнесе юмрук, за да я удари силно. Позата му бе неудобна. Не можеше да замахне както трябва, но започна да й нанася бързи удари в лицето. Тя викаше и се опитваше да извърне глава. Когато успя да сграбчи китката му, Гормън се освободи и я притисна здраво с лакът върху рамото. Тялото й потрепери, а той продължи да я налага с лакът. Жената се гърчеше и пищеше след всеки удар, докато в един миг той не удари чувствителното място на лакътя си. Ръката му изтръпна и остана безчувствена.

Гормън се надигна от гърба й, продължавайки да я държи за косата. Седна върху задницата й. Слабата й съпротива не го притесняваше. Знаеше, че й е изкарал душата. Но не знаеше как да я довърши. Разтърси ръка и докато чакаше да отмине слабостта, огледа осветената от луната земя. Не видя наблизо никакви камъни.

Клер се извъртя под него.

— Стига! — каза грубо Гормън и злобно я дръпна за косата. — И престани да ревеш!

След малко почувства ръката си по-добре. Прерови с пръсти тревата до тялото на Клер и намери къса пръчка. Беше малко по-голяма от молив и от двете страни не бе особено остра. Но може би щеше да свърши работа.

Гормън хвана пръчката като нож, прокара я по гърба на жената и я заби във врата й, точно под дясното ухо. Пръчката се хлъзна по кожата, оставяйки дълбока резка. Клер пищеше, удряше с глава и се въртеше като луда. Гормън заби пръчката още веднъж. Този път се отчупиха няколко сантиметра, оформяйки прилично острие. С третия удар пръчката проникна в главата. Сега вече жената крещеше колкото й глас държи. Мяташе се обезумяла, докато той забиваше пръчката още по-дълбоко. След това я извади и нанесе още един удар. Продължи да мушка клечката във врата й, дълго след като писъците бяха престанали и тя лежеше неподвижно под него.

Слезе от нея. Ръкавът на якето му беше изцапан с кръв. Избърса пръсти в дънките й.

Потупа джобовете си и се увери, че по време на борбата не е загубил касетофона, нито портфейла.

Касетофонът? Извади го. Мили боже, работил е през цялото време на убийствата. Трябва да унищожи лентата.

Трябва също да се отърве от дрехите си. Без остатък! Но това после!

Спусна се надолу и взе панталоните на Брайън. Отвътре изскочи бельото му. Бръкна в джоба и извади ключовете от колата. Лутайки се по склона, откри фотоапарата. После коленичи над тялото на Марти. Договорът беше в джоба на ризата. Намери го и въпреки че в този момент не бе съвсем сигурен защо го прави, извади и ключовете на Марти.

Хукна надолу към оградата. Хвърли последен поглед към обезобразеното тяло на Брайън и побягна.

12

Тайлър се просна в леглото и притисна лице в меката възглавница.

Цвъртенето и чуруликането на птичките извикаха спомени от далечни летни утрини, когато обичаше да се излежава. Не й се ставаше, а в същото време нямаше търпение да излезе навън. Очакваха я приключения — книгите с комикси (имаше цяло състояние!), игрите и състезанията със Сали, Хъс и Лорета, пикник при езерото или поход сред природата.