Читаем Малкаса Пойнт полностью

— Една група отишла на брега. Взели от някакъв поток прясна вода. Имало изобилие от плодове. Но мъжете искали месо, а не намирали нищо. Каква е тази джунгла без зверове? Няма такова нещо, доколкото съм виждал и доколкото били виждали мъжете от „Мери Джейн“. Това им подействало на нервите и много от тях настоявали да се върнат на кораба, преди да настъпи нощта. Дори баща ми, най-храбрият мъж, който някога е стъпвал на палуба, призна, че онази вечер посрещнал залеза със сърце, изпълнено с ужасен страх и мрачни предчувствия. Но не можел да напусне острова, преди да се увери, че там няма дивеч.

Капитан Франк сръбна малко бира. Наведе се напред, облегна лакти на масата и втренчи поглед в Тайлър, като че ли говореше само на нея. Шумът в бара — разговорите и смеховете, звънтенето на чашите, ударите на билярдните топки, неравномерното дрънчене на игралните автомати, ясният глас на Уили Нелсън от музикалния автомат — всички тези звуци се струваха на Тайлър странно отдалечени.

— През нощта — продължи той, — обградили извора. Мъжете се скрили зад храстите. Някои се покатерили на дърветата. Всички до един били въоръжени, готови да убият всяко животно, което се приближи до водата. Стратегията им успяла. Около полунощ дошли съществата. Дванайсет или петнайсет на брой, излезли от джунглата и нагазили във вира. Баща ми първоначално решил, че са хора — някакво примитивно племе. Но след това на лунната светлина видял лицата и муцуните им. Разбрал, че не са човешки същества, а отвратителни и страховити зверове. Наредил на хората си да стрелят. Зверовете паднали мъртви. Нито един не се измъкнал. Лицето на баща ми смъртно пребледня, когато ми разказа за кръвопролитието и онова, което се случило по-късно гаврата на някои от мъжете с още топлите трупове на женските…

— Франк — обади се Ейб.

Старият човек се стресна, сякаш бе изтръгнат от мрачните си спомени.

— Мисля, че не бихме искали да слушаме тази история.

— Аз пък искам — възпротиви се Нора. — Потресаваща е.

— И аз нямам нищо против — каза Тайлър, трепереща.

Тя вече ненавиждаше разказа на капитана, но искаше да го чуе докрай и дори се подразни от прекъсването на Ейб. Отпи голяма глътка от бирата. Ейб я изгледа въпросително и напълни чашата й.

— Продължавайте — подкани Нора.

Капитан Франк погледна Ейб за разрешение.

— Мене не ме притеснява — каза той.

— Тогава ще отмина кръвопролитието… След като било извършено, баща ми намерил малко същество под една от женските — без съмнение, неговата майка. Тялото й го защитило. Баща ми взел това същество и се погрижил за него. Другите, телата им били… — той погледна с неудобство към Ейб. — Осигурили достатъчно храна за екипажа, за да оцелеят до Пърт.

— Изяли са труповете? — попита Нора.

— Баща ми твърдеше, че имали вкус на овнешко.

— Възхитително!

— Кръстил съществото Бобо и въпреки че никога не се привързал към него, смятал това мръсно нещо за рядкост и го донесъл у дома. По време на пътуването го държал в клетка. Майка ми, мир на праха й, намирала Бобо за отвратителен. Молела баща ми да се отърват от него, но малката Лорийн харесвала съществото и прекарвала часове зад къщата ни — говорела му през пръчките на клетката и си играела с него. Най-накрая, майка ми убедила стария да го разкарат. Баща ми се съгласил да го отведе в Сан Франциско, където се надявал да го продаде на добра цена в някой цирк или зоологическа градина. Уви, Лорийн вероятно е дочула разговора им, защото още на следващата сутрин отворила клетката, а Бобо я нападнал. Родителите ми чули ужасните писъци, но когато стигнали до нея, вече било късно. Не можели с нищо да й помогнат. Звярът, макар и малък, я бил разкъсал и я изнасилвал…

Капитан Франк погледна Ейб и поклати глава.

— Баща ми го пребил от бой с една лопата. Мислел си, че го е убил. Напъхал го в чувал от брашно и го завлякъл до хълма зад къщата на Торн. Мястото било в строеж. Лили Торн издигала къщата. Заровил съществото там.

— А то не било умряло? — попита Нора.

— Изминала не повече от година и в къщата на Торн вече имало трима мъртви: двамата сина на Лили и сестра й. Самата Лили избегнала смъртта, но полудяла. Закарали я в санаториум. Вината паднала върху един нещастник на име Гаучър, който минавал през града и предишния ден цепил дърва на Торн. Но баща ми видял телата. Имал своите подозрения и се изказал в полза на Гаучър. Твърдял, че в къщата са се вмъкнали диви зверове. Не казал нищо за Бобо, защото не искал да предизвика гнева на хората срещу себе си като признае, че носи част от вината. Но така или иначе, тълпата не го послушала. Линчували горкия Гаучър, обесили го на стълба на верандата.

Капитан Франк огледа цялата компания, въздъхна и продължи: