Читаем Малкаса Пойнт полностью

— Изглеждаш много добре в одеждите за вертепи — каза й Джек.

— Най-добре изглеждам без тях.

— Обзалагам се, че си права.

Тайлър се настани на предната седалка и затвори вратата.

— Внимавайте какво правите отзад. Много сте съмнителни — засмя се Ейб, докато палеше колата.

— Не се притеснявай. Далече сме от подобна мисъл — отговори Нора и се изкиска.

— Значи двете сте библиотекарки? — попита Ейб.

— Нора е библиотекарка. Аз съм специалист по медиите. Това е думата, която не струва пет пари и с която наричат училищната библиотекарка.

— Аз съм училищна библиотекарка! — запротестира Нора.

— Не приличаш на такава — отбеляза Джек.

— Тя работи в колеж — обясни Тайлър. — Аз в гимназия. Не ми досаждат с разни проекционни апарати и…

Въпреки че не се виждаха никакви коли, Ейб даде десен мигач, преди да излезе на пътя. Фаровете образуваха светли тунели в тъмнината.

— Ако мястото се окаже много долнопробно — предупреди той, — можем да опитаме някъде другаде.

— Ние сме за долнопробните места. Ура! — извика Нора.

С Джек изръкопляскаха и засвириха с уста.

— Мислиш ли, че трябва да се появяваме заедно с тези двамата? — попита Ейб, усмихвайки се на Тайлър.

— За съжаление, не можем да се отървем от тях.

— Опитва се да баламоса Тайлър — Джек прошепна високо. — В действителност, Ейб е истинско животно. Разказах ли ви как се изпика върху полковник Локридж? Господи, вие нищо не знаете!

— Стига, Джек!

— Ти си се изпишкал върху полковник? — попита Тайлър.

— Само Върху обувките и панталона му. Получи си заслуженото!

— В самия офицерски клуб.

— В тоалетната?

— В самия офицерски клуб — повтори Джек, този път по-високо. — След този случай започнаха да му викат „Ейб Струята“.

Ейб клатеше глава и тихо се смееше.

— Беше много отдавна. Вече се държа по-възпитано.

— Беше преди две години.

— Изпроси си го, Джек.

— Какво направи този Локридж? — позаинтересува се Тайлър.

— Смени си панталона — отговори Джек.

— Не, искам да кажа…

— Беше обидил един приятел — обясни Ейб.

— Напомняй ми никога да не обиждам твои приятели.

— Няма от какво да се страхуваш.

— „Ейб Струята“ се държи с дамите като истински кавалер — потвърди Джек. — В повечето случаи. Въпреки че веднъж…

— Пристигнахме — каза Ейб. — „Бар Последен шанс“.

Табелата пред тях осветяваше тъмното с червени неонови букви. Горният ъгъл бе украсен с контур на легнала чаша за коктейли.

— На какво искате да се обзаложим — предложи Нора, — че от другата страна пише „Бар Първи шанс“?

Сякаш за да задоволи любопитството й, Ейб мина покрай табелата, преди да се отправи към паркинга.

— Пише! Пише! — извика Нора.

Гумите изскърцаха по чакъла. Ейб мина зад няколко паркирани коли. Сградата — тумбеста кирпичена къщичка — имаше неонови реклами за бира на двата предни прозореца. Тайлър дочу отвътре приглушена музика. Уейлън Дженингс пееше „Лукенбах, градче в Тексас“. Ейб спря до една камионетка и слязоха.

Той хвана Тайлър за ръката. Музиката спря в мига, в който влязоха в бара. През шума от гласове и смях се чуваше тракането на игралните автомати и почукването на билярдните топки. Бе топло и задимено — във въздуха се издигаха облаци дим. Отправиха се към една маса и Тайлър видя как няколко глави се обръщат и ги изучават. Едно от лицата, рижаво и белобрадо, принадлежеше на Капитан Франк. Той я гледаше втренчено. Лявото му око бе почти затворено. Тя му кимна за поздрав. Ъгълчето на устата му се изкриви едва забележимо и той се обърна към бара.

— Познаваш ли го? — попита Ейб.

— Попаднахме на него, когато търсехме Дан.

Ейб й предложи стол. Тя седна край масата, с гръб към стената. Видя как Капитан Франк я гледа през рамо, след това Нора го закри от погледа й.

Пристигна сервитьорка и разчисти масата. Отнесе празните халби, избърса мокрите кръгове и разлятата бира. Нора разглеждаше костюма й: каубойски ботуши, къси дънкови панталони и блуза като червена носна кърпа, която беше завързана отпред на възел и разкриваше голия й корем.

— Какво ще желаете?

— Харесва ми униформата Ви — каза Нора.

— Наистина ли? Сама си я измислих. Така мъжете има какво да погледат — намигна на Ейб. — Чарли казва, че е неприлично — изсмя се. — „Само се перчиш и показваш стоката си като истинска мръсница.“ Непрекъснато мърмореше. Но откакто с бакшишите си купихме чисто нов голям телевизор „Сони“, вече не го чувам да писка за това как се обличам, повярвайте ми!

— Мъжете са невъзможни — изрече внимателно Нора.

— Не можем с тях, не можем и без тях. Вие на почивка ли сте тръгнали?

Нора кимна.

— Това е наистина чудесно! Надявам се, че се забавлявате. Кажете какво да ви донеса.

Обсъдиха за момент, след което Ейб поръча две кани бира.

— Веднага ще ги донеса заедно с купа пуканки, за да поискате още.

Когато изчезна, Нора каза:

— Дали имат свободни места за работа?

— Искаш да се перчиш и да показваш стоката си — отговори й Тайлър.

След като огледа продължително деколтето на Нора, Джек каза:

— Тя вече го прави.

— Влизай там! — изкрещя един мъж на билярдната маса. — Ха така!

От музикалния автомат в дъното на помещението се носеше гласът на Том Т. Хол, който пееше „Обичам бирата“.