О, мили Боже. Времето застина. Сърцето ми спря да бие.

Едва сега осъзнах, че майка ми очаква отговора ми. Беше се облегнала на бюрото ми и не ме изпускаше от очи. Може и да беше безмилостен ловец на стригои, но явно не забелязваше какви чувства бушуват в мен.

— И… той ще се съгласи ли? Да стане неин пазител? — попитах с немощен глас.

Майка ми сви рамене.

— Доколкото зная, още не е дал съгласието си, но, разбира се, че ще се съгласи. Това е голяма възможност за него.

— Разбира се — отвърнах като ехо. Защо Дмитрий би се отказал от шанса да стане пазител на своя приятелка и да има бебе от нея?

Струва ми се, че майка ми каза още нещо след това, но не го чух. Нищо не чувах. Мислех само за това, как Дмитрий ще напусне Академията, ще ме изостави. Мислех си как двамата с Таша се разбираха толкова добре. И тогава, след всичките тези размисли и спомени, въображението ми се развихри, импровизирайки бъдещите сценарии. Таша и Дмитрий заедно. Докосват се. Целуват се. Голи. Други неща…

Стиснах очи за половин секунда, сетне ги отворих.

— Наистина съм много уморена.

Майка ми млъкна насред изречението. Нямах представа какво казваше, преди да я прекъсна.

— Наистина съм много уморена — повторих. Гласът ми прозвуча кухо в собствените ми уши. Празен. Напълно лишен от емоции. — Благодаря ти за окото… хм, за подаръка де, но ако не възразяваш…

Майка ми се взираше изненадано в мен, с открито и смутено лице. Сякаш за миг се бе вдигнала някаква преграда. После, просто така, обичайната й стена на хладен професионализъм си дойде на мястото. До този момент не бях осъзнала колко много е позволила да разкрие от себе си. Наистина го бе направила. Макар и за кратко, тя се бе показала уязвима пред мен. Но сега от тази уязвимост не бе останала и следа.

— Разбира се — изрече сковано. — Не искам да те притеснявам повече.

Исках да й кажа, че не става дума за това. Исках да й кажа, че не я гоня заради нещо лично. И исках да й кажа още, че копнея тя да е от онези любящи, разбиращи майки, за които толкова съм слушала — майка, на която мога да споделя всичко. Майка, с която дори бих обсъдила объркания си любовен живот.

Господи. Всъщност исках да кажа на всекиго за това. Особено в момента.

Но бях прекалено погълната от личната си драма, за да промълвя дори една дума. Чувствах се, сякаш някой е изтръгнал сърцето ми и го е запокитил в противоположния край на стаята. В гърдите ми изригна изгаряща, агонизираща болка и нямах представа, как да я угася. Едно беше да приема, да се примиря, че не мога да имам Дмитрий. Но съвсем друго бе да осъзная, че някоя друга можеше.

Не й казах нищо друго просто защото бях изгубила дар слово. В очите й блесна ярост, а устните й се стегнаха в познатия израз на неудоволствие, което тя толкова често показваше. Без нито дума повече майка ми се завъртя кръгом и излезе, затръшвайки вратата след себе си. На нейно място и аз бих затръшнала вратата. Май наистина споделяхме някои общи гени.

Но почти веднага забравих за нея. Просто седях там и мислех. Мислех и си представях.

Така се изниза остатъкът от деня. Пропуснах вечерята. Пролях няколко сълзи. Но най-вече седях върху леглото, мислех и ставах все по-потисната. Открих също, че само едно беше по-лошо от това, да си представям Дмитрий и Таша, вплетени един в друг — да си спомням как той и аз бяхме заедно. Той никога вече нямаше да ме докосне по този начин, никога повече нямаше да ме целуне…

Това бе най-ужасната Коледа в живота ми.

Глава 10

Нямах търпение да потеглим за ски курорта. Беше невъзможно да си избия от главата мисълта за Дмитрий и Таша, но подготовката за пътуването и опаковането на багажа ми помогнаха да се поразсея малко. В резултат на това мозъчната ми дейност не беше сто процента посветена на Дмитрий. Може би само деветдесет и пет процента.

Но имаше и други неща, които отвличаха вниманието ми. Академията може би прекаляваше с предпазните мерки за нас — с основание, — но това си имаше своите предимства. Ето един пример: Академията разполагаше с два частни самолета. Това означаваше, че никакви стригои не можеха да ни нападнат на летището, а освен това ни осигуряваше и пътуване в изискан стил. Всеки от тези самолети беше по-малък от обикновените, но седалките бяха страхотно меки и имаше предостатъчно място да си опънеш краката, и можеха да се разпъват назад, ако решиш да поспиш. При по-дълги полети гледахме телевизия на малките екрани, с каквито бяха снабдени всички места. Понякога дори ни сервираха разни вкуснотии. Но сега можех да се обзаложа, че полетът ще е твърде кратък, за да гледаме филми или за по-обилно похапване.