Читаем Ледено ухапване полностью

Независимо от версията му аз си знаех, че ме избягва заради целувката. Онази проклета целувка. Всъщност, честно казано, не съжалявах за нея. Само Бог знаеше колко силно исках да го целуна. Но го направих заради кофти причини. Целунах го, защото бях разстроена и объркана и просто исках да докажа, че мога да го направя. Толкова се уморих да постъпвам правилно, да действам разумно. Напоследък се стараех да се контролирам по-добре, но, изглежда, не успявах докрай.

Не бях забравила предупреждението, което веднъж ми бе отправил: че причината да не можем да сме заедно не е само разликата в годините ни. А защото това би попречило на професионалните ни задължения. Като го предизвиках да ме целуне… хм, с това бях раздухала пламъците на проблем, заради който в крайна сметка Лиса можеше да пострада. Не биваше да го правя. Вчера нямах сили да се спра. Ала днес виждах нещата по-ясно и не можех да повярвам какво съм сторила.

На сутринта на Коледа се срещнах с Мейсън и двамата отидохме да се помотаем с останалите от компанията. Това ми предоставяше добра възможност да си избия Дмитрий от главата. Харесвах Мейсън, при това много. Не че щях да се втурна презглава да се омъжвам за него. Но както бе казала Лиса, за мен щеше да е здравословно отново да започна да излизам с някого.

Таша беше домакин на коледната ни късна закуска в един от елегантните салони на апартаментите в Академията, запазени за гости. В училището се вихреха десетки купони и всякакви други срещи и празнични събития, така че нашата сбирка не бе изключение. Но скоро забелязах, че присъствието на Таша винаги предизвиква объркване. Хората или я следяха тайно с очи, или се стараеха да я избягват. Понякога тя се държеше предизвикателно. В други случаи просто се отдръпваше в усамотение. Днес бе решила да загърби превзетите маниери на особите от кралско потекло и да се наслаждава на малкия прием, който даваше за малобройните си приятели и близки, които не страняха от нея.

Дмитрий беше поканен на сбирката, така че част от решителността ми се изпари веднага щом го видях там. Той дори се бе издокарал за случая. Е, думата „издокарал“ може би е малко преувеличена, но ми се струва най-подходящата. Обикновено носеше удобни и груби дрехи, сякаш всеки миг ще се впусне в разгорещена битка. Днес тъмната му коса бе вързана отзад, сякаш се е постарал да си придаде по-благовъзпитан вид. Носеше обичайните си джинси и кожени ботуши, но вместо тениска или суичър бе облякъл фино изплетен черен пуловер. Беше обикновен пуловер, не някой модел от дизайнерска колекция или от онези, скъпарските. Но му придаваше елегантност, каквато обикновено не забелязвах у него. И, Боже мой, действително му стоеше чудесно.

Дмитрий не се държеше зле с мен, нито ме пренебрегваше подчертано, но определено не изгаряше от желание да общуваме. Разговаряше предимно с Таша, а аз следях със завист колко леко и непринудено си бъбрят. Вече бях разбрала, че негов добър приятел бил далечен братовчед на Таша — ето защо двамата се познаваха толкова добре.

— Пет? — попита Дмитрий учудено. Разговаряха за децата на този техен общ приятел. — Не бях чул.

Таша кимна.

— Истинска лудост. Кълна ти се, че не вярвам жена му да е имала повече от шест месеца почивка между бременностите. Освен това тя е ниска, така че става все по-широка и по-широка.

— Когато го срещнах за пръв път, той ми се кълнеше, че изобщо не иска деца.

Очите й се разшириха от възбуда.

— Зная И аз не мога да повярвам. Трябва да го видиш сега. Направо се разтапя покрай хлапетата си. И през повечето време не разбирам какви ги плещи. Кълна се, че говори повече на бебешки език, отколкото на английски.

Дмитрий я дари с една от редките си усмивки.

— Е… децата действат по този начин.

— Не мога да си представя, че това може да се случи на теб — засмя се тя. — Винаги си бил такъв стоик. Разбира се… предполагам, че ще говориш по бебешки на руски, така че никой да не разбере какво казваш.

И двамата се засмяха на тази шега, а аз се извърнах, благодарна на Мейсън, че е до мен, за да има с кого да си говоря. Той беше отлично средство за разсейване от всичко наоколо, защото не само че Дмитрий ме пренебрегваше, ами и Лиса си бъбреше само с Кристиан, потънали в техния малък свят. Сексът явно бе засилил любовта им и аз вече се питах дали изобщо ще успея да прекарам малко с нея насаме по време на предстоящата ски ваканция. Накрая тя се откъсна за малко от него, за да ми даде коледния подарък.

Отворих кутийката и се взрях в нея. Видях наниз от кафяви мъниста, а отвътре се разнесе аромат на рози.

— Какво е това…

Вдигнах наниза. В единия му край висеше тежък златен кръст. Тя ми подаряваше четки5. Приличаше на обикновената молитвена броеница, но беше по-малка — колкото гривна.

— Да не се опитваш да ме покръстиш? — подметнах шеговито. Лиса не беше фанатично-религиозна, но вярваше в Бог и редовно ходеше на църква. Като повечето фамилии на мороите, които произхождаха от Русия и Източна Европа, и тя беше православна християнка.