Накрая старши служител на УБН я информира, че има правото да поиска адвокат. И подчерта, че още не е била разпитвана, значи правата й по „Миранда“ не са били нарушени. Разплакана, тя каза, че не познава адвокати в Ню Йорк, и той й обясни, че при това положение ще й бъде назначен служебен адвокат, но това ще направи съдът.

Няколко пъти тя им каза, че годеникът й я чака отвън. Казаха й, че това е много важно, защото онзи, който я чака, би могъл да й бъде съучастник. Малко по-късно й казаха, че документите на всички посрещачи са били прегледани, но сред тях нямало Доминго де Вега. Така че или тя си го е измислила, или той е надушил нещо нередно и е избягал. На сутринта щели да проверят има ли изобщо пуерторикански дипломат с подобно име към мисията в ООН.

Тя настоя да им обясни всичко и се отказа от правото си да присъства адвокат. След това им разказа каквото й бе известно, т. е. практически нищо. Не й повярваха. Тогава й хрумна една идея.

— Аз съм колумбийка. Искам да видя някой от колумбийското посолство.

— Сигурно имате предвид консулството, мадам. Само че сега е десет вечерта. Ще се опитаме да уведомим някого на сутринта.

Уточнението бе на агента от ФБР, макар тя да не знаеше това. Контрабандното внасяне на наркотици в Съединените щати е федерално, а не щатско престъпление, затова случаят бе поет от федералните власти.

Летище „Джон Ф. Кенеди“ е в източната част на Ню Йорк и по-конкретно в района Бруклин. Така че накрая, някъде към полунощ, Летиция Аренал бе преместена в арест на този район, за да изчака съдебно заседание на следващата сутрин.

На сутринта федералните се свързаха с колумбийското консулство. Но ако задържаната бе очаквала някакво съчувствие, я чакаше разочарование. Представителката на консулския отдел — жена със строг делови костюм — бе намръщена. Случаят бе от онези, които дипломатите ненавиждат.

Жената изслуша обяснението абсолютно безстрастно и не повярва на нито дума от чутото. Но нямаше избор, освен да се свърже с Богота и да поиска от външното министерство да се опита да издири адвокат на име Хулио Лyc. Това бе единственото име, за което г-ца Аренал можа да се сети.

После се проведе първо слушане в съдебната палата, но неговата цел бе да се продължи мярката за задържане. Когато научи, че обвиняемата не е правно представена, съдията нареди да й бъде намерен служебен защитник. Издирен бе едва дипломирал се младеж и на двамата бяха дадени няколко минути уединение в килията, преди да се върнат в съдебната зала.

Защитникът направи безнадеждно искане за освобождаване под гаранция. Искането бе безнадеждно, защото обвиняемата бе чуждестранно лице, без средства и без семейство, а престъплението, в което се обвиняваше, бе изключително тежко, така че прокурорът изясни, че са нужни следствени действия, с цел да се установи дали обвиняемата не действа в съучастие с много по-голяма верига контрабандисти на кокаин.

Защитникът пледира, че съществува годеник, който е дипломат в ООН. Един от федералните подаде на прокурора бележка, той я прочете и отново стана, този път за да обясни, че в пуерториканската мисия към ООН няма и никога не е имало дипломат на име Доминго де Вега.

— Оставате го за мемоарите си, господин Дженкинс — изръмжа съдията. — Обвиняемата остава под арест. Следващият случай.

И стовари чукчето си. Летиция Аренал бе отведена разплакана. Така нареченият й годеник, мъжът, когото обичаше, я бе предал.

Преди да я върнат в затвора, където се намираха килиите на предварителния арест, тя има последна среща с адвоката си, господин Дженкинс. Той й предложи визитната си картичка.

— Можете да ми се обадите по всяко време, сеньорита. Имате това право. Не се налага да плащате нищо. Служебният защитник е безплатен за хора без средства.

— Не разбирате, господин Дженкинс. Скоро от Богота ще пристигне сеньор Лус. Той ще ме спаси.

Когато се върна с обществен транспорт в мизерния си офис в Службата за обществена защита, Дженкинс си помисли, че момичето има неизтощимо въображение — първо си измисля несъществуващия Доминго де Вега, а сега този Хулио Лус.

Но за втория бъркаше. Същата сутрин сеньор Лус получи от колумбийското министерство на външните работи обаждане, от което едва не получи сърдечен удар.

8

Хулио Лyc, адвокатът от Богота, кацна в Ню Йорк външно невъзмутим, но вътрешно крайно изплашен. След ареста на Летиция Аренал преди три дни той бе провел две дълги и вледеняващи кръвта срещи с един от най-жестоките мъже, които бе виждал.

Макар и преди да бе участвал с Роберто Карденас в заседания на Картела, те винаги се провеждаха под председателството на дон Диего, чиято дума беше закон и който изискваше от другите ниво на достойнство, съпоставимо с неговото.

Само че в стаята в някаква ферма на километри от други човешки същества Карденас бе забравил за всякакви задръжки. Изпаднал в бяс, той сипеше заплахи. Също като Лус, той нямаше никакви съмнения, че в багажа на дъщеря му е бъркано, и бе убеден, че поставянето на кокаина е дело на някое нищожество в товарното отделение на летище „Барахас“ в Мадрид.