Читаем Кобрата полностью

— Уви, това не ни е известно със сигурност — въздъхна манхатънският адвокат. — Може той да е манипулирал и багажа й. Или да е имал по някакъв начин достъп до багажното отделение, например като се е представил за служител на „Иберия“ или митничар с право на достъп. Нищо не пречи да е бил едно от двете. Следва да се запитаме колко присърце ще вземат мадридските власти задачата да откъснат от скъпоценните си ресурси, с цел да се постигне освобождаването на лице, на което те несъмнено гледат като на контрабандист на наркотици.

Завиха по Ист Ривър Драйв в посока на зоната на комфорт на Боузман, а именно деловото сърце на Манхатън.

— Разполагам със средства — напомни Хулио Лус. — Мога да наема частни детективи от двете страни на Атлантика. Не съществуват финансови ограничения.

Г-н Бароу изгледа събеседника си с лъчезарна усмивка. Съзнанието му вече рисуваше картината на новото крило на имението му в Хамптън. Да, нещата определено вървяха към проточване с месеци.

— На наша страна е мощен аргумент, сеньор Лус: напълно ясно е, че техниката за преглед на багажа на мадридското летище се е издънила.

— Издънила?

— Провалила се е, сработила е неправилно. В нашето параноично време целият багаж за Щатите следва да бъде прегледан с рентген още на летището, от което самолетът излита. Това е валидно с особена сила за Европа. Има сключени двустранни споразумения. Очертанията на подозрителния пакет е трябвало да бъдат забелязани още в Мадрид. На всичко отгоре там използват обучени кучета. Къде са били кучетата? Защо не са били по всички точки на възможна манипулация на багажа след чекирането му?

— Значи можем да поискаме обвиненията да паднат?

— По-скоро да пледираме бюрократична грешка. Опасявам се, че отпадането на обвинението е немислимо. Шансовете ни в съда, ако не изникне някое ново веществено доказателство в нейна полза, не изглеждат добри. Никое нюйоркско жури няма просто да повярва на твърдение, че испанците са оплескали нещата на летището в Мадрид. Те ще гледат съществуващите доказателства, а не възраженията на защитата: пасажер от не къде да е, а от Колумбия, опит за промъкване през зеления канал, килограм чист колумбийски кокаин, море от сълзи. Опасявам се, че това е много, много често срещано. И на нюйоркчани вече започва да им писва от него.

Г-н Бароу предпочете да не споменава, че и неговото лично участие няма да изглежда много добре. Средните нюйоркчани са склонни да свързват олимпийските количества пари с кокаиновата търговия. Обикновено невинно „муле“ би било изоставено на грижите на службата за обществена защита. Но Бароу не искаше сам да предизвиква отстраняването си от случая.

— Какво следва? — поинтересува се Лус. Вътрешностите му отново започваха спазматично да се свиват при мисълта, че ще трябва лично да съобщи подобни новини на Роберто Карденас.

— Ами тя скоро ще се изправи пред федералния областен бруклински съд. Съдията няма да я освободи под гаранция. Това е сигурно. Ще бъде прехвърлена под арест във федерален съд на север в очакване на процеса. Не бих казал, че тези места са особено комфортни. Казахте ми, че е израсла не на улицата, а в лицей. Господи… Ще се сблъска с много агресивни лесбийки. Съжалявам, че трябва да го кажа, но се съмнявам, че в Колумбия е много по-различно.

— Dios mio — прошепна Лус. — И колко ще трябва да изтърпи там?

— Ами… не по-малко от шест месеца, опасявам се. Това време е нужно на кабинета на прокурора да подготви обвинението… все пак това е само един от многото случаи, които им висят на главата. Същото се отнася и до нас. А и вашите частни детективи ще трябва да се потрудят да изровят нещо.

Хулио Лус също предпочете да не бъде откровен. Той нямаше никакви съмнения, че неколцината частни детективи ще бъдат като невинни скаутчета в сравнение с армията корави мъже, които Роберто Карденас щеше да прати да открият унищожителя на дъщеря му. Но бъркаше. Кадренас нямаше да направи нищо подобно, защото дон Диего щеше да надуши. Дона не знаеше за тайната дъщеря, а Дона държеше да знае всичко. Дори Хулио Лус бе смятал, че се среща с приятелка на гангстера, а в пликовете носи издръжката й. Имаше само един плах въпрос. Лимузината се носеше със свистене на гумите през дъжда и най-сетне спря пред луксозната административна сграда, в чийто мансарден офис се бе подслонила скъпата адвокатска кантора „Мансън Бароу“.

— Ако бъде намерена за виновна, сеньор Бароу… каква може да бъде присъдата?

— Трудно е да се каже, наистина. Зависи от уличаващите доказателства, ако бъдат представени такива, от качеството на моята адвокатска защита, от съдията. Но се опасявам, че обществената нагласа в момента е да се даде урок. Да се създаде възпиращ пример. Предполагам, че говорим за двайсетина години във федерален затвор. Слава богу, че няма родители, които да видят това!

Хулио Лус простена. Бароу го съжали.