Читаем Кобрата полностью

Ако бе научил за самолета — което не стана, — министърът може би щеше да разбере защо резервоарът за гориво JP8, използвано в тренировъчните полети, се намира на разстояние от резервоара за много по-лесно възпламенимото и нестабилно гориво JP5, нужно за полетите на по-бързите самолети на морската авиация. Но той дори не надникна в допълнителния хангар, издълбан в скалната твърд и скрит зад желязна врата. Казаха му, че е склад, и той загуби интерес.

В крайна сметка кадетите се нанесоха в общежитията, официалната делегация отлетя от острова, а на следващия ден започна учебният процес.

В действителност липсващият командир се намираше на 7000 метра височина над сивото Северно море, източно от английския бряг, в рутинен тренировъчен полет заедно със своя инструктор. Капитан Кек бе в задната кабина. Там нямаше дублиращи уреди, така че инструкторът бе поставен в ситуация на „пълно доверие“. Но пък можеше да следи точността на прихващане на въображаемите цели. И това, което виждаше, напълно я удовлетворяваше.

Следващият ден бе свободен, защото важният нощен полет бе планиран за следващата нощ. След което идваше ред на излитане с ракетен ускорител и стрелкова тренировка, целите за която щяха да бъдат ярко оцветени варели, плаващи в морето, хвърлени на предварително уговорени места от един от членовете на групата, който притежаваше рибарска лодка. Капитан Кек нямаше никакви съмнения, че „ученикът“ й ще издържи с отличие. Не й беше нужно много време, за да забележи, че пилотирането е в кръвта му и че в неговите ръце старият „Бук“ е като гмурец във вода.

— Излитал ли си някога с ракетен ускорител? — попита го тя след седмица в бунгалото за екипажа.

— Не, Бразилия е много голяма — пошегува се той. — При нас има предостатъчно място, за да си построим дълги писти.

— На твоя S2 никога не е бил монтиран ракетен ускорител, понеже самолетоносачите ни бяха достатъчно дълги — обясни тя. — Но в тропиците въздухът често е много горещ. Това води до загуба на мощност. А и този самолет е бил в Южна Африка, Трябва му малко помощ. Така че нямаме избор и трябва да монтираме ускорител. Уверявам те, че ще ти спре дъхът.

Така и стана. Механиците решиха, че безкрайно дългата писта на Скамптън е твърде къса за неподпомогнато излитане, и инсталираха малките ракети под опашната пета. Колийн Кек инструктира Мендоса за последователността при излитане.

Жоао Мендоса спря самолета в самото начало на пистата и изтегли ръчната спирачка до упор. Вдигна оборотите на двигателите „Спей“ на спирачки. В момента, когато усети, че спирачките започват да изпускат, ги освободи, подаде мощност на максимум и завъртя ключа на ракетите. В следващия миг помисли, че е ударен от влак в гърба. Буканиърът вирна нос като пришпорен жребец и се хвърли напред по пистата. Тя се стрелна под него и преди да се усети, Мендоса установи, че самолетът вече е във въздуха.

Без Кек да разбере, майор Мендоса прекарваше нощите си в изучаване на пачката снимки, изпратени му в странноприемницата от Кал Декстър. Те показваха пистата на Фого, конфигурацията на светлините при заход, дълбочината на навлизане над пистата при кацане откъм морето. Бразилецът вече нямаше никакви съмнения. Щеше да е фасулска работа.

Кал Декстър крайно внимателно бе разгледал трите модела безпилотни самолети, произвеждани от американците. Тяхната роля щеше да е критично важна в надвисналата война на Кобрата. В крайна сметка отхвърли „Рийпър“ и „Предатор“ и избра невъоръжения „Глобал Хок“. Все пак работата се състоеше в наблюдение и само наблюдение,

Като използва президентските пълномощия, дадени на Пол Деверо, той проведе дълги преговори с „Нортроп Груман“ — производителя на RQ-4. Вече му бе известно, че през 2006 година е разработена версия за ШИНАМОТ (широкообхватно наблюдение над морска територия) и че американският флот е направил много голяма поръчка.

Нужни му бяха две допълнителни функционални възможности и получи уверения, че няма да има проблеми. Технологията съществуваше.

На първо място му трябваше бордови компютър с голям обем памет за запис на изображенията, изпращани от шпионските самолети TR-1 в резултат на наблюдението на над 40 кораба в морето. Разделителната способност на изображенията трябваше да е 5 сантиметра на пиксел. После компютърът трябваше да сравни онова, което се виждаше долу, със записаното в паметта и да информира операторите — а те щяха да се намират далече в базата — при намиране на съответствие.

На второ място му трябваше средство за заглушаване на комуникациите, позволяващо на „ястреба“[13] да обгърне кораба под него със зона с диаметър десет морски мили, в която не биваше да има никакви електронни комуникации.