— Не, господин Деверо. Налице е поща, регистрация на доставка, ако трябва да прецизираме, имейли, факсове, текстови съобщения, телефонни обаждания. Има личен елемент, обгърнат в голяма потайност. Когато следващия път нашият приятел Лус кацне в Мадрид, бих искал и аз да съм там. Заедно с малък екип, разбира се.

— Значи да кажем на испанците да не предприемат нищо, докато не си готов? И какво цели цялата тази предпазливост?

— Никога не подплашвай страхливия дивеч — поясни бившият войник. — Убий животното с един изстрел в главата. Без усложнения. Без кръв. Без пропуснати изстрели. Без доубиване. Без безсмислени рани. Ако арестуваме Лус сега, така и няма да разберем кой и до кого изпраща кремавите пликове. А това няма да ми даде мира много дълго.

Пол Деверо замислено изгледа бившия тунелен плъх.

— Започвам да разбирам защо Виетконг така и не са те заловили в Железния триъгълник. Ти продължаваш да мислиш като животно в джунглата.

5

Гай Досън изправи самолета, плавно намали скоростта, огледа още веднъж блещукащия панел, хвърли поглед на блестящата под слънцето писта, направи заявка до кулата и зачака разрешение за излитане.

Когато го получи, плавно увеличи тягата. Зад него двата турбореактивни двигателя „Ролс-ройс Спей“ смениха тона от вой на рев и старият „Блекбърн Буканиър“ се понесе напред. Това беше моментът, който и досега носеше на ветерана пилот върховно наслаждение.

След отделянето си от пистата бившият лек военноморски бомбардировач стана податлив на командите, друсането от колелата изчезна и самолетът вдигна нос към безкрайното синьо африканско небе. Долу и назад се смаляваше Тъндър Сити — анклавът за частни самолети на „Кейп Таун Интернешънал“. Като продължаваше да набира височина, Досън пое курс към първата си дестинация — Виндхук, Намибия, късата и най-лесна отсечка по дългия път на север.

Досън бе само една година по-възрастен от бойната машина ветеран, на която летеше. Беше роден през 1961 — годината, през която „Буканиър“ бе само прототип. Началото на необичайната му кариера започна през следващата година, когато самолетът започна да се използва в оперативни задачи от Авиационната група на Британския флот. Създаден първоначално за противодействие на съветските кръстосвачи клас „Свердлов“, той се оказа толкова добър, че остана на въоръжение чак до 1994.

Авиационната група на Британския флот го използва на самолетоносачите си до 1978 година. Към 1969 инженерите разработиха версията, базирана на суша, която излезе от обращение през 1994. Междувременно Южна Африка бе закупила 16 машини, които се използваха до 1991. Онова, което малко експерти по история на авиацията знаят, е, че точно това беше самолетът, въоръжен с атомните бомби на ЮАР до навечерието на „разноцветната“ революция, когато страната унищожи и шестте си бомби (като остави три от тях изтърбушени за музеите), след което пенсионира и буканиъра. Машината, на която Гай Досън излетя в януарското утро на 2011 година, бе една от само трите спасени от ентусиастите на военната авиация, останали в обращение за туристически цели на разположение в Тъндър Сити.

Като все още набираше височина, Досън изви встрани от синия Южен Атлантик и се насочи почти право на север към голите охрени пясъци на Намакваленд и Намибия.

Някогашната бойна версия S.2 щеше да се издигне на височина над 10000 метра и да гълта жадно по 360 литра гориво на минута. Но горивото беше предостатъчно за късата отсечка, която предстоеше. Не само осемте набордни резервоара бяха пълни, но и резервоарът до вратата на някогашния бомбен отсек, както и двата външни резервоара под крилата. Пори това положение „Бук“ можеше да прелети с пълно натоварване от над 10 тона и при оптимален режим на полет цели 4200 километра, Докато Виндхук отстоеше на само 1800.

Гай Досън беше щастлив човек. Като млад пилот в южноафриканските военновъздушни сили, през 1985 година той бе разпределен в 24-та ескадрила — абсолютния каймак сред пилотите, макар на въоръжение да бяха и по-бързите френски „Мираж“. Но „Бук“ — ветеран с 20-годишна служба — си оставаше много специален.

Една от най-странните му характеристики бе изцяло изолираният бомбен отсек с въртяща врата. На лек бомбардировач със същите размери боеприпасите се носят под крилата. Но скриването на бомбите вътре подобряваше аеродинамиката и позволяваше по-висока скорост и по-далечен обсег на действие.

Южноафриканците обаче бяха разширили този бомбен отсек още повече, за да могат да вкарат в него изработените си с израелска помощ атомни бомби. Имаше вариант, при който в скрития бомбен отсек се монтираше огромен допълнителен резервоар, който даваше на „Бук“ ненадминат обсег. Именно обсегът и автономността, позволяващи на „Бук“ да се „шляе“ високо в небесата с часове, привлякоха вниманието на непривличащия вниманието жилав американец Декстър, който бе посетил Тъндър Сити през декември.