Читаем Кобрата полностью

Това им върна настроението. След двайсет и четири часа бяха върнали вилата, яхтата и джипа и дори бяха излетели обратно през Лисабон за Лондон. Същата нощ мъже с черни маски нападнаха вилата, разграбиха каквото имаше в нея, след което я подпалиха. Един от местните после каза, че бил видял белокож сред мангровите дървета.

Докладът на инспектор Ортега беше немногословен и съдържаше само фактите. В този смисъл заслужаваше отлична оценка. В него колумбийският адвокат Хулио Лус се наричаше „Обект“.

Обектът пристигна по разписание с дневния полет на „Иберия“, който кацна в 10:00. Беше идентифициран в ръкава за слизане от вратата на първа класа до совалката между „Терминал 4“ и основната зала. Един от моите хора в униформа на стюард на „Иберия“ го следеше през цялото време. Обектът не го забеляза и не взе никакви предпазни мерки. Носеше дипломатическо куфарче и пътна чанта. Нямаше основен багаж.

Мина през паспортния контрол, избра зеления изход на митническата проверка и не беше спрян. Чакаше го лимузина, като шофьорът бе на изхода с табела „Вия Реал“. Това е голям мадридски хотел, който изпраща лимузини за ВИП гостите си.

Мой колега в цивилни дрехи последва обекта с кола, която не се отдели от лимузината на хотела. Обектът не се срещна с никого и не говори с никого до пристигането си във „Вия Реал“ на Плаза де лае Кортес 10.

Посрещнаха го подчертано сърдечно. Той спомена „обичайната стая“ и го увериха, че е готова за него. Обектът отиде в стаята си, поръча на рум-сървиса лек обяд и доколкото може да се прецени, реши да компенсира разликата във времето със сън. Поръча си чай в кафето за гости „Ист 47“ и беше поздравен с добре дошъл от директора на хотела сеньор Феликс Гарсия.

Върна се в стаята си, където е чут да резервира маса за вечеря в гурме-ресторанта на първия етаж. Един от хората ми чул през вратата на стаята му звук от футболен мач, който той явно е гледал по телевизията. Понеже бяхме инструктирани по никакъв начин да не събуждаме подозренията му, не можехме да проследяваме телефонните му разговори — входящи и изходящи (бихме могли, разбира се, да получим списък, но това не можеше да остане в тайна от персонала).

В девет вечерта слезе за вечеря. Към него се присъедини млада жена на възраст малко над 20-те, на външен вид студентка. Можеше да се заподозре, че е момиче за забавление, но в отношенията между тях не се забеляза и намек за такова нещо. Той извади писмо от вътрешния си джоб. Кремава хартия от най-високо качество. Тя му благодари, прибра го в чантичката си и си тръгна. Той се върна в стаята си и прекара нощта сам.