Читаем Кобрата полностью

— И това ще стане един ден, Пако — успокои го американецът. — Ще дойде и твоят час. Но не още. Това пране на пари е голяма операция. Много, много голяма. Има и други банки в други страни. Искаме да се доберем до тях. Нека координираме нещата и заловим всички.

Ортега изсумтя в знак на съгласие. Като всички детективи, и той бе прекарвал месеци в пасивно наблюдение, преди да се вземе решение за приключване. Търпението бе важно, но чувството за безсилие — влудяващо.

Декстър лъжеше. Не му бе известно за никакви други операции от рода на Лус — Гузман. Но не можеше да допусне отслабване на силата на удара, който „Проект Кобра“ щеше да стовари, когато мъжът с ледения поглед във Вашингтон решеше, че е готов.

А сега искаше да се прибере у дома. Беше прочел писмото в стаята си. То бе дълго, нежно, изразяваше загриженост за безопасността и благосъстоянието на младата жена и бе подписано с „Папа“.

Съмняваше се, че Хулио Лус ще се раздели с писмото през деня или нощта, които предстояха. Може би щеше да заспи в салона за първа класа по време на полета за Богота, но да се доберат до куфарчето в багажното отделение над главата му, пред погледите на стюардесите, беше немислимо.

Онова, което Декстър искаше да разбере преди нанасянето на каквито и да било удари, бе съвсем простичко: коя е Летиция Аренал и кой е „Папа“?

Беше началото на март и зимата отпускаше ледената си хватка над Вашингтон. Горите из Вирджиния и Мериланд около столицата бяха на път да се загърнат в зелени одежди.

От потящия се в отровна химическа мараня и маларийна жега Макгрегър в корабостроителницата „Капур“, южно от Гоа, бе пристигнало съобщение: двата зърновоза наближаваха края на трансформацията си и щяха да са готови да встъпят в новата си роля през май.

Макгрегър предполагаше, че въпросната им нова роля ще е съвсем различна от онова, което му бяха казали, а именно, че нов червив с пари американски консорциум имал желание да се залови с издирване на потънали съкровища и му трябвали два кораба, екипирани за дълбоководна работа и изваждане на находки на повърхността. Жилищните помещения били за водолазите и екипажа, работилниците за поддръжка на платформите, а големият трюм за малък хеликоптер, който щял да провежда търсене от въздуха. Всичко това изглеждаше доста правдоподобно, само дето нямаше нищо общо с истината.

Последната фаза на трансформацията от зърновоз в Q-кораб[9] щеше да стане в открито море. Тогава тежковъоръжени командоси щяха да влязат в каютите, а работилниците и арсеналите щяха да се напълнят с опасно оборудване. Бяха му казали, че се справя прекрасно и че двата екипажа ще бъдат доставени по въздух по време на предаването.

Нужните документи отдавна бяха налице в случай, че някой поиска да ги види. Предишните кораби бяха изчезнали, а двата, които бяха на път да поемат из моретата, бяха реконструираните „Чесапийк“ и „Балморал“, притежание на регистрирана в Аруба компания и плаващи под флага на все същия малък остров. Те щяха да очакват чартъри за превоз на зърно от богатия север към гладуващия юг. Истинският им собственик и реалната им цел оставаха неизвестни за непосветените.

Лабораториите на ФБР бяха създали идеален ДНК профил на младата жена, докосвала чашата за кафе във „Вия Реал“ в Мадрид. Кал Декстър нито за миг не се бе съмнявал, че е колумбийка, което вече бе потвърдено от инспектор Ортега. Само че в Мадрид имаше стотици колумбийски студенти. На Декстър му трябваше самоличността зад ДНК профила.

На теория поне 50 % от ДНК материала се получава от бащата и както изглеждаше, „Папа“ се намираше в Колумбия. Кой ли бе човекът, който можеше да поиска от основен играч в света на кокаина, макар и само като „техническо“ лице, да му стане пощальон? И защо този човек не се доверяваше на обикновената поща? Беше си изстрел в тъмното, но Декстър отправи молба до полковник Дос Сантос, началник на разузнаването към отдела за борба с наркотиците на Полисия Худисиал. А докато чакаше отговора, направи две бързи пътувания.

Край североизточния бряг на Бразилия има малко известен архипелаг от 21 малки острова, основният от които е дал името си на цялата група — Фернандо де Нороня. Размерите му са десет на три и половина километра, с обща площ 26 квадратни километра. Единственият град на острова е Вила дос Ремедиос.