Читаем Кобрата полностью

Преди да се качи на яхтата и да се отправи в сърцето на Бижагош, Кал Декстър прекара цяла седмица в аклиматизация. Облепи джипа с далновидно донесените стикери, рекламиращи Бърд Уърлд Интернешънал и Америкън Одюбон Сосайъти. „Захвърлени“ на задната седалка, така че всеки любопитко да може да ги види, лежаха копия от последните отчети на Гана Уайлдлайф Сосайъти и жизнено необходимият за всеки орнитолог справочник, приложение към „Птиците на Западна Африка“ от Бороу и Димей.

В действителност след почти сблъсъка с ранглера 110 двама мургави мъже дойдоха да слухтят в района на бунгалото, но в крайна сметка се върнаха да докладват на господарите си, че любителите на птици са безобидни идиоти. Само че на територията на врага „идиот“ е най-доброто прикритие.

Първата задача на Декстър бе да намери място за яхтата. Откара екипа си западно от Бисау Сити, дълбоко в буша в посока на Куинхамел — главен град на племето папел. След Куинхамел намери река Мансоа, която се спускаше към морето, а на брега на реката откриха хотел-ресторанта „Мар Азул“. Тук той скри яхтата в един от речните ръкави и закотви Джери в хотела със задачата да се грижи за нея. Преди двамата с Бил да потеглят нататък, групата си направи угощение с раци и разкошно португалско вино.

„Е, по-добре е от Колчестър през зимата“ — съгласиха се двамата командоси.

Шпионирането на офшорните острови започна на следващия ден.

Има четиринайсет основни Бижагош, но целият архипелаг се състои от 88 късчета суша, разположени на двайсет до трийсет морски мили от брега на Гвинея-Бисау. Агенциите за борба с кокаина ги бяха снимали от космоса, но до момента никой не бе стигал дотук с яхта.

Декстър установи, че всички островчета са блатисти, скрити под гъста тропическа гора, където човек можеше да се разболее от всички видове треска. И все пак четири-пет от най-отдалечените бяха украсени с луксозни снежнобели вили, окичени с големи „чинии“ на ТВ антени, окомплектовани с последната дума на технологията и с радиомачти за улавяне на сигнала на намиращия се далеч оттук доставчик на услуги за мобилни телефони Ем Ти Ен. Към всяка вила имаше частен пристан с швартована на него моторница. Това бяха резиденциите на „заточените“ тук колумбийци.

Останалите наброяваха двайсет и три махали на рибари, водещи съществуване на ръба на оцеляването, и из тях се надбягваха прасета и кози. Но имаше и къмпинги за риболовци, където идваха чужденци, за да осквернят гъмжащите от риба резервати на страната. Можеха да се видят двайсетметрови канута от Гвинея-Конакри, Сиера Леоне и Сенегал, заредени с храна и гориво за петнайсетдневни пътешествия по море.

Те обслужваха южнокорейски и китайски риболовни кораби бази, чиито хладилници можеха да замразят рибата и да я запазят, докато стигне далеч на изток. По над четиридесет канута обслужваха един кораб-майка.

Каргото, което интересуваше Декстър, пристигна чак на шестата вечер.

Яхтата беше закотвена в тесния речен ръкав, така че прекосиха острова пеша и се скриха сред мангровата растителност по брега. Американецът и двамата британски командоси легнаха под маскировъчната мрежа и извадиха мощни бинокли. Слънцето залязваше пред тях. От последните медночервени лъчи на залеза изплава товарен кораб, който определено не беше кораб-майка за по-малките риболовни съдове, плъзна се между два острова и те чуха издрънчаването на веригата на котвата. Появиха се канутата.

Бяха местни, а не с чужденци, и не бяха съоръжени за риболов. Пет на брой — всяко с екипаж от четирима местни, но в две от тях на руля стояха латино.

До перилата на товарния кораб се приближиха мъже с вързани на въжета бали. Бяха достатъчно тежки, за да изискват усилията на по четирима души, за да прехвърлят всяка бала през перилата и да я спуснат в очакващите я канута, които се разлюляха и потънаха по-дълбоко под тежестта.

Нямаше никаква нужда от криене. Екипажът се смееше, над водата се носеха думи на някакъв източен език. Един от латиносите се качи на борда, за да разговаря с капитана. Куфар, явно пълен с пари, смени собственика си — вътре беше таксата за превоза през Атлантика, само нищожна част от уличната цена в Европа.

По тежестта на балите и по броя им Декстър пресметна, че са разтоварени два тона чист кокаин. После се спусна мракът. На кораба включиха част от светлините. Когато цялата транзакция приключи, канутата форсираха двигателите си и изпърпориха в далечината. Товарният кораб вдигна котва и използва отлива, за да направи маневра за насочване в открито море.

Декстър видя червено-синия флаг на Южна Корея и успя да разчете името на кораба — „Хай Шин“. Даде им час, за да се изтеглят на спокойствие, после се върна в „Мар Азул“.

— Виждали ли сте някога сто милиона лири стерлинги, момчета?

— Не, шефе — отговори Бил.

— Е, сега видяхте. Това е цената на два тона кокаин.

Те го гледаха навъсено.

— Раци за вечеря — каза Декстър. — Последната тук.