Читаем Кобрата полностью

Името бе забелязано от компютърния експерт на проект „Кобра“ Джереми Бишоп. Точно както маниаците на тема състезания със задаване на въпроси на общи теми с тривиален характер ровят из всякакви енциклопедични справочници, речници и атласи за факти, за които никой никога няма да попита, така и Бишоп, който не общуваше с никого, прекарваше времето си в киберпространството. Не сърфираше в интернет — това за него беше прекалено елементарно. Имаше навика да прониква незабелязано и без усилия в личните бази данни на други хора просто за да разбере какво има в тях.

Така че една съботна вечер, когато всички във Вашингтон бяха извън домовете си, за да се насладят на началото на културния сезон, той седеше пред монитора и разглеждаше списъците на пристигащите и заминаващите на летището в Богота. Направи му впечатление, че едно име се появява периодично. Който и да бе този човек, той редовно — на всеки две седмици — летеше между Богота и Мадрид.

Връщаше се след не повече от три дни, което му позволяваше да прекара в испанската столица по-малко от 50 часа. Крайно недостатъчно за туризъм, но и прекалено дълго за транзит към друго място.

Бишоп пусна името в базата данни, съдържаща информация за онези, за които бе известно, че имат някакво отношение към кокаина. Тази база данни бе предоставена от колумбийската полиция на УБН и впоследствие копирана за нуждите на „Кобра“. Но името не фигурираше в нея.

Затова той проникна в базата данни на авиокомпания „Иберия“, която мъжът използваше винаги. Този път името излезе като „често летящ“ със специални привилегии и приоритет при полети с дълги списъци на чакащите. Лицето винаги пътуваше в първа класа, а резервациите му за обратния полет се правеха автоматично, освен ако той лично не ги отменеше.

Бишоп използва специалния си статус, за да се свърже с хората на УБН в Богота и дори с екипа на британската АТОП в столицата. Никой не го познаваше лично, но от УБН услужливо му направиха справка от местни източници, че става дума за адвокат с престижна клиентела, който никога не се е явявал в съда по криминални дела. Това беше задънена улица и неудовлетвореният от проучванията си Бишоп се свърза с Деверо.

Кобрата прие информацията, но сметна, че не заслужава по-нататъшни усилия. Нищо не можеше да се изключи, разбира се, но вероятността изглеждаше минимална. И все пак едно запитване до Мадрид не можеше да навреди. Чрез екипа на УБН в Мадрид Деверо направи официална молба при следващата визита на човека той да бъде дискретно проследен. Той, Кобрата, щял да е благодарен, ако се разбере къде е отседнал, къде е ходил, какво е правил и с кого се е срещал. Макар и с явно неудоволствие американците в Мадрид се съгласиха да поискат тази услуга от испанските си колеги.

Борбата с наркотиците в Мадрид се води от Unidad de Drogas у Crimen Organizado или УДИКО. Заявката попадна на бюрото на инспектор Франсиско Ортега, наричан от приятелите и колегите си Пако.

Като всички полицаи и Ортега смяташе, че от него се иска много, а му се дава малко. Но знаеше, че когато американците искат проследяване на колумбиец, отказът е недопустим. Най-големият консуматор на кокаин в Европа може и да бяха англичаните, но Испания си оставаше основното място, където пристигаше стоката, при това не без помощта на огромен и жесток подземен свят. А американците, благодарение на неизчерпаемите си ресурси, понякога се натъкваха на истински късчета самородно злато, които охотно споделяха с УДИКО. Затова Пако парафира заявката с бележка, че след 10 дни, когато пристигне, колумбиецът дискретно трябва да бъде проследен.

Нито Бишоп, нито Деверо, а най-малко Ортега можеха да знаят, че Хулио Лyc бе единственият член на Братството, останал някак извън вниманието на колумбийската полиция. Полковник Дос Сантос знаеше отлично кои са всички останали, но не и адвоката и перача на пари.

Към пладне в деня след пристигането на Кал Декстър и екипа му в Бисау случаят с мъртвия президент бе разрешен и паниката поутихна. Оказа се, че не става дума за пореден държавен преврат.

Стрелецът беше любовник на много по-младата съпруга на стария тиран. Още сутринта и двамата бяха изчезнали в джунглата на север и повече никой нямаше да ги види. Племенната солидарност щеше да ги защитава, сякаш изобщо не са съществували на този свят.

Президентът бе от племето папел, а трофейната му жена и младият й приятел бяха баланта.

Армията също бе основно от баланта и нямаше никакво намерение да преследва свои хора. На всичко отгоре президентът не се бе радвал на особена популярност. Щяха да изберат нов. Какво толкова? Новият бе военен, при това началник-щаб, и имаше истинска власт.

Декстър нае бял джип от „Мавегро Трейдинг“, чийто услужлив холандски собственик го свърза с човек, даващ под наем малка яхта. Яхтата имаше извънбордови двигател и теглеше лодка и определено подхождаше за обикаляне из лабиринта на крайбрежния архипелаг Бижагош в търсене на водоплаващи птици.