Нито американската митница в Ногалес, нито карабинерите в алпийския проход бяха обърнали голямо внимание на един тихо говорещ американец, чиито документи го бяха идентифицирали като служител на УБН и който се бе появил удивително бързо на двете места. Човекът говореше отличен испански и едва разбираем италиански. Беше слаб, жилест, във видимо добра физическа форма и с посребрели коси. Стойката му бе на ветеран от армията. Този човек си записа номерата на всички партиди в заловените бали. Никой не се поинтересува какво смята да прави с тях. Любопитен агент на УБН, по една случайност също озовал се в Ногалес, бе позвънил в Централата в Арлингтън, но никой там не бе чувал за въпросния Декстър. Не че това изглеждаше подозрително. Агентите под прикритие никога не се казват както пише на картите им.

Човекът на УБН в Ногалес не направи нищо повече, а в Алпите карабинерите бяха много щастливи да приемат като знак на приятелство кутия скъпи и трудни за намиране хавански пури и да позволят на своя съюзник и колега да влезе в склада с конфискуваната стока.

Във Вашингтон Пол Деверо изслуша доклада много внимателно и попита:

— Значи и двата пъти всичко мина без засечка?

— Така мисля. Тримата така наречени мексиканци в Ногалес ще трябва да полежат малко в аризонския затвор, но мисля, че ще ги извадим бързо оттам. Италианският шофьор от американски произход на ТИР-а в Алпите ще бъде оправдан, понеже нищо не може да го свърже с товара, който е превозвал. Мисля, че всичките ни хора до две седмици ще са при семействата си с добро възнаграждение в джоба.

— Чел ли си за живота на Юлий Цезар? — попита Кобрата.

— Не бих казал, че много. Моето училище премина отчасти в каравана, отчасти по строителни площадки. Защо питаш?

— Веднъж той се сражавал с варварски племена в Германия. Заобиколил лагера си с големи трапове, върху които нахвърлял клони. По стените и дъната на ямите набил колове с насочени нагоре остри върхове. Когато враговете атакували, много от тях свършили с доста остър връх на кол между бузите. Задните имам предвид.

— Болезнено и ефективно — отбеляза Декстър, който бе виждал подобни капани, подготвени от Виетконг.

— Да, така е. Но знаеш ли как нарекъл тези колове?

— Нямам представа.

— Нарекъл ги „стимули“. Не мислиш ли, че Цезар е имал доста мрачно чувство за хумор?

— И какво?

— Да се надяваме, че нашите стимули ще стигнат до дон Диего Естебан, където и да се намира той.

А дон Диего се намираше в ранчо в провинцията, източно от Кордилиерите, и въпреки отдалечеността на мястото дезинформацията наистина бе стигнала до него.

Вратата на килията в затвора „Белмарш“ се отвори и Джъстин Кокър вдигна поглед от боклука, в който се бе зачел. Понеже се намираше в единична килия, той и посетителят му нямаше как да бъдат подслушвани.

— Време е да си ходиш — каза капитан Питър Рейнолдс. — Обвиненията са оттеглени. Не питай. Но имай предвид, че ще си като шпионин, освободен от плен. Когато историята се раздуха, с прикритието ти е свършено. Отлична работа, Дани, наистина се справи много добре. И знай, че тази оценка е не само от мен, а от самия връх!

След шест години работа под прикритие в лондонска банда за разпространение на наркотици детектив-сержант Дани Ломакс излезе „на светло“ и получи повишение като детектив-инспектор.

Част 4

Отрова

15

Дон Диего Естебан вярваше в три неща: в своя Бог, в своето право на огромно богатство и в страшното наказание за онзи, който поставя под съмнение първите две.

След конфискуването в Ногалес на балите кокаин, за които се бе смятало, че са изчезнали от неговите моторници в Карибите, той беше сигурен, че е бил измамен от един от основните си клиенти. Мотивът бе ясен — алчност.

За кой точно ставаше дума можеше да се прецени въз основа на мястото и естеството на залавянето. Ногалес е малко градче на самата граница и център на малка зона, чиято мексиканска страна е изцяло в територията на картела Синалоа. От другата страна на границата е домът на аризонска улична банда, наричаща себе си Умниците.

Дон Диего се бе убедил — каквото бе и намерението на Кобрата, — че Синалоа ограбва кокаина му по море и така удвоява печалбата си за негова сметка. Първата му реакция бе да нареди на Алфредо Суарес анулиране на всички поръчки на Синалоа и прекратяване на всички чакащи доставки за тях. Това предизвика криза в Мексико, сякаш тази нещастна страна не се бе настрадала достатъчно.

Босовете на Синалоа знаеха, че не са откраднали нищо от Дона. При други това би станало причина за недоумение, но кокаиновите банди познават само едно чувство освен самодоволството и то е ярост.

Най-сетне Кобрата чрез контактите си в УБН на територията на Северно Мексико пусна сред мексиканската полиция слуха, че Залива и съюзниците им от Ла Фамилия са издали преминаването при Ногалес на американските власти, което беше противоположното на истината — че всичко е измислено от Кобрата. Но понеже бандите плащаха на поне половината полиция, лъжата се прихвана.