Читаем Кобрата полностью

В рядък за него пристъп на хумор Пол Деверо нарече блогъра Кобрата. И започна с най-голямата и най-жестока от всички улични банди — салвадорската MS-13.

Тази гигантска банда води началото си от останките от страшната гражданска война в Ел Салвадор. Млади терористи, имунизирани срещу съжаление и угризения на съвестта, се оказали безработни и без перспективи да намерят работа и наименували бандата си Ла Мара на една улица в столицата Сан Салвадор. Когато престъпленията им надвишили мащаба на малката страна, те се разпрострели и в съседния Хондурас, където набрали членска маса от 30000 души.

Когато в Хондурас приели драконовски закони и вкарали зад решетките хиляди, водачите отпратили за Мексико, а като установили, че и тази страна е прекалено населена за тях, се изнесли в Лос Анджелис и добавили името на 13-а улица към своето.

Кобрата ги бе изучил в големи подробности: татуировките по цялото тяло, обличането в бледосиньо и бяло по цветовете на салвадорския национален флаг, вкуса им да насичат жертвите си с мачете, репутацията им. А тя беше такава, че дори в пъстрата общност на американските банди MS-13 нямаха нито приятели, нито съюзници. Всички се страхуваха от тях и ги мразеха. Затова Кобрата започна именно с MS-13.

Върна се към конфискацията при Ногалес и каза на салвадорците, че каргото е било за тях, но било спряно от властите. След това вмъкна две истини и една неистина.

Първата истина беше, че на екипажа в камиона е позволено да избяга, а втората, че конфискуваният кокаин е изчезнал при транспортирането му от Ногалес и местната столица Флагстаф, където трябвало да бъде изгорен. Лъжата бе, че е бил „освободен“ от Латинокралете, които по този начин го откраднали от MS-13.

Тъй като MS-13 имат клонове, наричани от самите тях „клики“, в стотици градове из двайсетина щата, беше невъзможно това да не стигне до тях, макар да беше излъчено само в Аризона. Не бе минала и седмица и MS-13 бяха обявили война на другата огромна латинобанда в Съединените щати.

Към началото на февруари рокерските банди сложиха край на дългогодишното си примирие — Ангелите на Ада се опълчиха срещу Бандидос и техните съюзници Разбойниците.

Седмица по-късно кръвопролитието и хаосът станаха ежедневие за Атланта — новата кокаинова столица на Щатите. Атланта се контролира от Мексиканците; Кубинците и Пуерториканците работят редом с тях, но са им подчинени.

Цяла мрежа магистрали тръгва от американо-мексиканската граница на североизток към Атланта, а друга мрежа се разпростира на юг към Флорида, където достъпът през морето е блокиран от постоянното присъствие на УБН в Кий Уест, и на север към Балтимор, Вашингтон, Ню Йорк и Детройт.

Захранвани с дезинформация, Кубинците се нахвърлиха срещу Мексиканците, защото бяха убедени, че те ги мамят и ги лишават от намаляващите доставки, процеждащи се през граничната зона.

Ангелите на Ада, след големи загуби, нанесени им от Разбойниците и Бандидос, се обърнаха за помощ към своите приятели от състоящото се изцяло от белокожи Арийско братство, което отприщи вълна от убийства из затворите в страна, където Арийците държат контрола. Това вкара в играта Кървавите и Откачалките, които пък са с изцяло чернокожа членска маса.

Кал Декстър бе виждал кръвопролития, така че не беше от гнусливите. Но когато броят на убитите ескалира, той постави под съмнение действията на Кобрата. Понеже уважаваше основния изпълнител на плановете си, Пол Деверо, който рядко споделяше каквото и да било с когото и да било, го покани на вечеря в Александрия.

— Калвин, в нашата страна има около четиристотин големи и малки града. И в поне триста от тях има сериозен проблем с наркотиците. Част от този проблем са марихуаната, канабисът, хероинът, метамфетамините или кристалният мет и кокаинът. От мен бе поискано да унищожа търговията с кокаин, понеже този порок се разпространи в мащаб, който го изважда извън контрол. В по-голямата си част проблемът произтича от факта, че само в нашата страна кокаинът носи печалба от четиридесет милиарда долара годишно, а в световен мащаб сумата е двойно по-голяма.

— Чел съм справката — промърмори Декстър.

— Чудесно, но ти ми поиска обяснение.

Пол Деверо се хранеше, както правеше всичко останало — икономично, а любимата му кухня бе италианската. Вечерята бе тънка като лист хартия picata al limone, полята със зехтин салата и чиния маслини. За по-лесно преглъщане имаше бутилка ледено „Фраскати“. Декстър си помисли, че на връщане няма да е зле да се отбие в някое заведение и да си вземе нещо варено в комбинация с нещо пържено.