Читаем Кобрата полностью

— Така че тези главозамайващи пари привличат акули от всякакъв вид и калибър. Затова имаме около хиляда банди, разпространяващи този вид наркотик, и обща численост на бандите в национален мащаб около 750000, половината от тях наркомани. Та, значи, да се върнем на първоначалния ти въпрос: какво правя и как го правя? — Той доля двете чаши с бледожълтото вино и отпи, докато търсеше точните думи: — В страната има само една сила, способна да отхвърли двойната тирания на бандите и наркотиците. Не си ти, не съм аз, не е УБН, нито ФБР, а още по-малко някоя от другите ни многобройни и баснословно скъпо струващи агенции. Дори не е и самият президент. А най-малко от всичко е местната полиция, която прилича на онова холандско дете, което мушнало пръст в дигата, за да спре прилива.

— И коя е тази единствена сила?

— Самите те. Едни други. Калвин, какво мислиш правехме през последната година? Първо, създадохме с цената на значителни разходи кокаинова суша. Постигнахме го, но е невъзможно да го удържим за дълго. Онзи пилот изтребител в Кабо Верде. Двата Q-кораба в морето. Това не може да продължава вечно, а в действителност дори не и още дълго… В мига, в който отпуснем натиска, потокът на търговията ще се възобнови. Нищо не може да се изпречи успешно на тази норма на печалбата. Това, което успяхме да постигнем, е да съкратим доставките наполовина и да създадем у клиентите неистов глад. А когато хищниците умират от глад, те се нахвърлят едни върху други… На второ място, установихме фалшив поток от доставки, който сега използваме, за да провокираме зверовете да упражнят жестокостта си не срещу невинните граждани, а срещу себеподобните си.

— Но кръвопускането деформира страната. Заприличваме на Северно Мексико. Колко дълго трябва да продължават гангстерските войни?

— Калвин, насилието никога не е спирало. То само е било скрито. Залъгвали сме се, че е само по телевизията или на киноекрана. Е, сега излезе на открито. За известно време. Ако ме оставят да провокирам бандите да се самоунищожат, тяхната власт ще бъда съкрушена за поне едно поколение.

— А в краткосрочен план?

— Уви, ще трябва да се случат още много лоши неща. Знаем го от опита ни в Ирак и Афганистан. Дали онези, които ни управляват, и нашият народ ще имат куража да го приемат и тук?

Кал Декстър се замисли за онова, което бе видял да се стоварва върху Виетнам преди 40 години.

— Съмнявам се — каза той. — Чужбина е много по-удобно място за насилие.

Навсякъде из Щатите членовете на Латинокралете биваха безмилостно избивани от местните клики на MS-13, убедени, че са атакувани самите те, и настървени да завземат запасите и клиентелата на Кралете за себе си. Но след възстановяването от първоначалния шок Кралете отговориха по единствения начин, който им бе известен.

Разчистването на сметки между Бандидос и Разбойниците, от една страна, и Ангелите на Ада и расисткото Арийско братство, от друга, остави огромен брой трупове от бряг до бряг.

И четирите банди имаха огромно представителство в най-тежките американски затвори и треската да се убива подпали и тези места.

А в Европа отмъщението на Дона тепърва започваше.

Колумбийците изпратиха в Европа 40 подбрани убийци. Претекстът уж беше визита на добра воля при галисийците, но когато пристигнаха, те поискаха да бъдат въоръжени с най-различни оръжия от складовете на Лос Канеос. Желанието им бе изпълнено.

Колумбийците бяха пристигнали по въздух с различни полети в интервал от три дни, а една малка дошла предварително тук група им предостави достатъчно каравани. Екипирани по този начин, отмъстителите поеха на север към Галисия, която през този сезон бе брулена от бури и заливана от поройни дъждове.

Наближаваше Св. Валентин и срещата между емисарите на Дона и нещо неподозиращите им домакини се състоя в един склад в красивия исторически град Ферол. Новодошлите одобрително огледаха донесения им арсенал, сложиха пълнителите, обърнаха се и откриха огън.

Когато ехото от пукотевицата заглъхна, повечето галисийски бандити бяха избити. Дребният водач с бебешко лице, известен в родината си като Ел Анимал — Животното — се изправи над един от все още дишащите галисийци и го погледна.

— Нищо лично — каза му. — Просто никой не може да се отнася с Дона по този начин… — И му пръсна мозъка.

Нямаше нужда да остават тук. Наказателният отряд се качи по колите и отпраши през границата с Франция при Андай. Франция и Испания са членки на Шенгенското споразумение, което осигурява отворени граници без контрол по тях.

Като се сменяха на волана, колумбийците се придвижиха на изток покрай полите на Пиренеите, по Лангедокската равнина и през френската Ривиера, за да влязат в Италия. Колите им имаха испанска регистрация и никой не ги спираше. Отне им 36 часа усилено шофиране, за да стигнат в Милано.