Читаем Хаос полностью

Подскача, намества се отгоре и се обляга на шкафа. Краката й се поклащат във въздуха, черният кобур на пистолета й се показва изпод крачола. Прибира силните си ръце в скута си. Забелязвам семплата платинена халка от „Тифани“ на безименния пръст на лявата й ръка.

Никой от нас не бе поканен, когато двете с Джанет сключиха граждански брак в Кейп миналата година, малко след смъртта на Натали. Но както обясниха Луси и Джанет, не са предприели тази стъпка, за да доказват любовта си. Изобщо не са имали намерение да доказват каквото и да било. Направили са го, за да осиновят Деси.

— Защо си се обаждала на Бентън? — питам. — И по кое време?

— Преди малко. След като чух последните новини от Тейленд Чарли — казва тя за мое най-голямо учудване.

— Защо, по дяволите, си го притеснила в толкова напрегнат момент? — Не мога да повярвам, че го е направила.

— Случиха се неща, за които не знаеш. Изплуваха и някои подробности от миналото. Важно е, затова си позволявам да притесня и теб — казва тя, но аз продължавам да се съмнявам.

Луси крие нещо от мен. Виждам го по лицето й. Чувствам го. Бентън също е замесен в това. Питам я отново дали той е добре. Отговаря ми, че бил зает, но аз отбелязвам, че всички сме заети. Луси ми съобщава, че Тейленд Чарли е изпратил поредния си аудиоклип в обичайното време — шест часът и дванайсет минути. Това е преди повече от три часа. Започвам да се ядосвам. Не разбирам защо трябва да отклоняваме вниманието си от разследването на убийство, което водим в момента.

— Не искам да прозвучи грубо — уверявам Луси, — но тази информация съвсем не е нова. Той изпраща всичките си смахнати послания именно в шест и дванайсет. Като сама знаеш, прави го целенасочено. Нека позная. Новият запис е напълно идентичен с предходните. Разликата е единствено в съдържанието. Дължината на записа е точно двайсет и две секунди и четири десети.

— А 224 е номерът на къщата, в която двете с мама сте живели в Маями. — Луси явно няма да се откаже с лека ръка от това, което си е наумила, макар да не разполага с никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.

— Двеста двайсет и четири и двайсет и две цяло и четири десети не е едно и също.

— От гледна точка на символиката няма никаква разлика.

— Не съм сигурна дали трябва с такава лекота да допускаме наличието на преднамерена символика. — Подбирам внимателно думите си, за да не я засегна. — Часът на изпращане е шест и дванайсет минути, а дължината на записа е двайсет и две секунди и четири десети, но това може да са напълно случайни елементи от някакъв програмен код.

— Фалшивото оплакване до полицията в Кеймбридж също е подадено в шест часа и дванайсет минути — напомня ми Луси, сякаш изобщо не е чула какво казах току-що.

— Така е. Но това може да е най-обикновено съвпадение… — Не довършвам изречението, защото зная, че най-вероятно не е.

Поглеждам телефона си. Никакви новини от Ръсти и Харълд. Изпращам съобщение на Марино:

— Чуй ме, лельо Кей — започва Луси, докато се взирам в телефона си в очакване на отговор от Марино, — не ми е приятно да призная, че не успях да ти помогна заради няколкото случая, по които работех едновременно.

Потупва джобовете на пилотския си гащеризон и изважда малка тенекиена кутийка с любимите си бонбонки с канела. Те подрънкват тихичко, докато отваря капачето и предлага и на мен. Замислям се върху избора й от думи. Няколко случая. Явно премълчава нещо. Взимам си бонбон. Лютиво-сладкият мирис изпълва ноздрите ми и насълзява очите ми.

— Когато разговаряхме преди два часа, бях ангажирана с позвъняването на 911. — Луси прибира кутийката в джоба си и го закопчава. — Опитвах се да разбера какво, по дяволите, става, кой стои зад това, защо го прави. Не мога да върша всичко едновременно.

— Дори ти не го можеш. — Премествам бонбончето встрани и отпивам глътка вода.

Започва да излага проблема, като твърди, че по-рано тази вечер сме били атакувани едновременно на няколко фронта. Отново използва същата дума.

Няколко.

— Часът е избран целенасочено. Убедена съм, че става въпрос за свързани помежду си атаки, които са дело на един и същи човек или на няколко души. Това ме навежда на мисълта, че ще последват и други — добавя тя.

Истинският въпрос не е какво става в момента или какво може да последва след малко. Нито как. Или защо. А кой. Тъкмо това е неизвестната в уравнението. Непрекъснато си повтарям, че очакването зад всяко действие, което се отклонява от нормалното, да се крие сатанински кукловод, е опасно и може да се превърне във фикс идея.

В никакъв случай не подценявам Кари Гретхен. Отлично познавам престъпните й наклонности и коварните й способности. Зная какво означава да бъдеш малтретиран физически от нея, тъй като едва не загинах в ръцете й и обработвах местопрестъпленията и правих аутопсии на жертвите й.

За мен тя съвсем не е абстракция. За нещастие кошмарното шоу на ужасите с автор Кари Гретхен не е единственото в програмата. Отварям съобщението, което Марино току-що ми изпрати.