Тя има предвид Кари. И аз имам същите подозрения, които само се засилват. Случило се е още нещо. Поради някаква причина обаче Луси не споделя тази информация с мен. Мисля си за Бентън. Разговаряла е с него. Нямам представа за какво. Луси няма да ми каже и думичка, ако той я е помолил, затова се насочвам към началото на разговора ни.

Питам я дали Натали е знаела прякора, който бях измислила на Дороти, когато бяхме деца. Възможно ли е да е чула някоя от нас да споменава сестрица-мръсница?

— Дори да го е чула, не зная нищо за това. — Луси отмята глава назад и отпива от бутилката.

— Чудя се дали някой е повдигал темата в присъствието на Кари преди години, когато тя, Джанет, Натали и ти още бяхте приятелки.

— Не мисля.

— Не виждам друго обяснение как някой автор на анонимни заплахи може да знае толкова лични подробности около моето семейство. Освен ако не ги е научил директно от извора — казвам аз.

— Имаш предвид от самата сестрица-мръсница? От майка ми, лудата щипалка? — казва Луси, а аз не я поправям.

Не е вярно, че щипането и скубането бяха същинските престъпления на Дороти, но нямам намерение да го казвам на Луси. С никого не съм споделяла колко подла, вероломна и злобна можеше да бъде сестра ми, как умееше да ме хване за ръката или глезена например, да стисне и да завърти кожата бързо и силно в противоположни посоки. Неин специалитет бяха змийското ухапване, две болезнени ощипвания едно до друго, които оставяха следи като от змийски зъби, и индианското изгаряне, извиването на ръката в различни посоки чак до нейното почервеняване.

Когато се изпълнят с умение и сила, те могат да бъдат изключително болезнени, но да оставят почти невидими следи, ако не се брои зачервяването. Рано се научих да не се оплаквам, защото направех ли го, Дороти просто отвръщаше, че съм изгоряла на слънцето. Или че имам алергична реакция. Че както обикновено я обвинявам несправедливо. Че се опитвам да я наклеветя, а когато все пак майка ни я попиташе какво се е случило, тя съчиняваше всевъзможни фантасмагорични истории, които да обяснят моята подута и зачервена кожа.

Ако например седях до прозореца и четях книга, Дороти обясняваше, че ръката и глезенът ми са се зачервили от слънцето. Или че слънцето ме е напекло под определен ъгъл, докато съм спяла. Или че имам обрив, треска или нещо подобно. А нищо чудно да ме е ухапал паяк или да развивам алергия към гардении или манго. Или дори да съм „пипнала рак“ като баща ни.

С напредването на болестта му Дороти ставаше все по-дръзка и прекрачваше всички граници. Бе решила, че няма да се съобразява повече с „домашния любимец на тате“, въобразявайки си, че съм напълно безпомощна. Не бях. Но не се оплаквах от нея и не си отмъщавах с подобни телесни мъчения.

A volte la vendetta e meglio mangiata fredda.

Понякога наистина е за предпочитане отмъщението да бъде поднесено студено.

— Чудя се дали сестра ми би могла да спомене този глупав прякор пред Натали или Джанет — казвам на Луси, защото започвам сериозно да се замислям с кого е разговаряла Дороти — не наскоро, а в продължение на години.

— Нямам представа — отвръща Луси, — но не е възможно мама да е разказала тази или някоя друга история на Кари.

— Освен ако грешим в предположенията си, че двете не са се познавали. Можем ли да бъдем напълно сигурни в това?

— Никога не са се срещали и мама не знае нищо за нея — категорична е Луси, но аз нямам намерение да се откажа толкова лесно.

24.

— А в самото начало? — питам Луси. — Сигурна ли си, че не си споменавала Кари, когато постъпи в Куонтико? Напълно естествено е, когато си се връщала у дома в Маями или си говорила с майка си по телефона, да си споменала пред Дороти за твоята наставница от ФБР, особено след като тя ти е обръщала толкова много внимание.

Кари се държеше изключителна мило и очарователно и Луси бе безкрайно поласкана. Нямаше никакъв шанс.

— Зная, че не ти е приятно да мислиш за тези неща — не искам да я провокирам, — но в началото ти беше запленена от нея. Не спираше да говориш за Кари. Поне пред мен.

— Мисля, че знаеш защо не я споменавах пред мама. — Погледът на Луси става твърд като стомана. — Не споменавах нито Кари, нито други хора.

Дороти е ужасно разочарована от „начина на живот“, който е избрало единственото й дете. Зад този евфемизъм сестра ми криеше недоволството си, че Луси не е хетеросексуална. Нямаше никакво значение колко пъти й обяснявах, че това в кого се влюбваме или с кого живеем не може в никакъв случай да се нарече „начин на живот“ като членството в някой голф клуб или къщата в предградията. Сестра ми просто отказваше да го приеме. Според мен тя не искаше да го приеме, защото й беше по-лесно да нарече Луси бохем или мъжкарана, което бе друг етикет, който Дороти лепваше на лесбийките. По-лесно й беше да заяви, че двете с Луси страдаме от липсата на пенис, още един от евфемизмите на сестра ми, който означаваше, че за разлика от нея, не сме зависими от мъжете.