Читаем Капанът полностью

Майка й стоеше с ръце, скръстени пред гърдите и наведена глава. Очите й бяха подпухнали и зачервени, а косата й — обикновено прибрана в стегната конска опашка — беше разрошена. Бащата на Ашли Джун беше застанал пред нея, слушаше я с една протегната ръка, която лежеше на рамото й. Въпреки силата на гласовете им жестът му беше нежен и утешаващ. И тази последна подробност накара любопитството на Ашли Джун да прерасне в чувство, граничещо със страх

— Мамо?

Родителите й се стреснаха при прозвучаването на гласа й. Завъртяха се бавно, докато не се озоваха един до друг, със сковано увиснали ръце.

Входната врата се отвори. Големият й брат се прибираше по-рано от училище. Изтропването на изританите обувки, прещракване от затварянето и заключването на вратата.

— У дома съм! — обяви с весел глас. — Тренировката беше отменена! — След като цяла нощ беше поддържал тона си равен и монотонен в училище, да се прибере у дома беше истинско спасение. Всички потъпквани емоции си пробиваха път на показ. Родителите им допускаха кратък изблик на вълнение, щом се приберяха у дома, стига вратата да беше заключена и капаците спуснати, и да не бяха твърде шумни. А след вечеря — за десет минути, и то само ако си бяха подготвили всички домашни — позволяваха на Ашли Джун и брат й да се позабавляват. Беше прекрасно време, в което можеха да се усмихват, да пеят, да се мръщят, да се оригват и да пръцкат. Когато можеха да изпуснат всичко навън.

Баща й не поглеждаше към нея. После майка й направи нещо, което беше изрично забранено на Ашли Джун при каквито и да било обстоятелства. Заплака. От очите й бликаха сълзи и се търкаляха надолу по бузите.

И не след дълго Ашли Джун също плачеше, защото макар да нямаше представа за причината, по някакъв начин знаеше достатъчно много.

Няколко дни по-късно един мъж, когото Ашли Джун не беше виждала никога преди, се появи някъде между изгрева и обед. Тя посвети толкова енергия да се взира и да се мъчи да разбере причината за посещението му, колкото по-късно — всъщност пред целия и останал живот — отдели за усилия да го изтрие от съзнанието си. Пред отворената входна врата зърна яркото слънце да се издига на фона на дръгливото сиво небе. Мъжът, в чиито широки рамене и мускулесто тяло се долавяше изненадваща грациозност, държеше голям метален куфар, който намести внимателно на масата за хранене.