Читаем Капанът полностью

Придружаваха го жена и малко момиченце — жена му и дъщеря му, предположи Ашли Джун. Наблюдаваше ги втренчено. Семейството на Ашли Джун никога не приемаше посетители. Но забеляза капките пот, блестящи по челата им, петната от пот под мишниците им, затова и стана ясно, че са като нея.

Приближи до момиченцето. То носеше празна пазарска торба в малката си ръчичка, като че тръгнало да откъсне плод. Малко срамежливо Ашли Джун протегна бавно ръка и докосна косата й. Детето потръпна и стисна дланта на майка си по-здраво. Майка й също стисна в отговор, за да й даде да разбере, че всичко е наред. Очите на момичето бяха големи и невинни.

Ашли Джун позволи на устните й да се появи лека усмивка. Съвсем бегъл израз.

Очите на детето се разшириха изненадано. После тя също колебливо се усмихна в отговор, ъгълчетата на устата се извиха нагоре, подобно на ръба на горяща хартия.

— Не така! — кресна й мъжът. Беше по-строг от родителите на Ашли Джун. Устата на малкото момиченце мигом се превърна обратно в стегната права линия. Мъжът не каза нищо повече. Приближи до масата и отвори куфара.

И именно тогава майката на Ашли Джун бързо отведе жената и детето в спалнята. В спалнята, която Ашли Джун делеше с брат си, и в която той прекара цялата сутрин. Това беше странно, осъзна Ашли Джун. Защо брат й не се показа?

Но въобще не бе така странно като случилото се след това. В трапезарията бяха останали само баща й и другият мъж.

Подреждаха някакви странни предмети върху масата, сякаш я редяха за хранене. Но нямаше вилици, ножове и лъжици. Бяха скалпели, игли и други инструменти, които не разпознаваше. Имаха малки размери и остри ръбове. Плашеха я.

Ашли Джун се придвижи до ъгъла на помещението и остана там.

Мъжете мърмореха тихо един на друг. Ашли Джун правеше опит да чуе и долови звученето на непознати и чужди думи като „анестезия“, и „яйчници“. Странният мъж взе стъклен цилиндър с дълга игла и я потопи в прозрачна течност. Напълни спринцовката с течността, после кимна към баща й.

И баща й се обърна към нея.

— Ела, миличка — каза й той.

Тя направи крачка напред и спря.

— Налага се да ти обясня нещо. Ела. — Седна на дивана и потупа празното място до себе си.