Читаем Капанът полностью

— И после ни помоли да вярваме в него и в каузата. Устремете погледи към мен, каза ни. Слушайте ме. Как само пламтяха очите му! Как ни въздействаха думите му. Обясни ни, че няма по-възвишена цел от това да изцелим болните, да пречистим нечистите. Че няма по-велико призвание от спасяването на здрачниците. И с абсолютно същата дарба и страст, с които първоначално ни убеди да напуснем Мисията, ни склони да останем в метрополиса. И ние го направихме. Да, направихме го. Сляхме се с обществото на здрачниците и с годините се превърнахме в експерти да бъдем като тях. С всеки изминал ден, с всеки месец, с всяка година, с всяко десетилетие все повече се доближавахме до откриването на лек.

— Ами жените? — питам, мислейки за майка си. — Каза, че са били бременни като са напуснали Мисията.

— Оцеляха при първата вълна от нападения. А ражданията предстояха след шест-седем месеца. Достатъчно далече, че да се направи предварителна подготовка, да се изгради база навън в пустинята. После жените кърмеха бебетата си колкото години можаха, както за да ги заситят, така и за да потиснат менструалното си кървене. А когато гърдите им пресъхнаха, година, две или дори три по-късно, и кървенето се превърна в проблем, погрижиха се отново да забременеят, при това бързо. По-късно разработихме медицинска процедура…

— Затова сме имали братя и сестри — прекъсвам го ужасено. — По тази причина жените са продължавали да раждат бебета в това прокълнато място. Само за да защитят себе си.

— За да защитят вас! — възразява той. — Защото ако една майка бъдеше разкрита, това бързо би довело не само до нейната смърт, но и до тази на цялото й семейство.

Отново настъпва тишина, но този път по-напрегната.

Мъжът примигва бързо, като че изненадан от излиянието си не по-малко от нас. Докосва гърло с върховете на пръстите си.

— Обсъждахме баща ти — произнася най-накрая с овладян тон, нетърпелив да се върне обратно на тази тема. — Както вече казах, той беше наш водач. Добирането му до службата на разсилен в сградата „Домейн“ способстваше за каузата ни. Това даде на баща ти достъп до лабораториите, до компютърния мейнфрейм, до строго поверителни файлове. Дори го отведе близо до строго секретния петдесет и девети етаж, макар че той така и не успя да проникне на него. По-късно фалшифицира системата и успя да прехвърли някои от нас тук, в двореца. Да държим Владетеля под око и в някакъв момент той да започне да се вслушва в нас. — Той издува гръдния си кош и отличителните знаци по предницата на сакото му изпъкват. — Това беше моята роля. Главен съветник, в случай, че се чудите.

Замълчава очаквателно, като мисли, че със Сиси ще кажем нещо. Прочиства гърло.

— И после, разбира се, настъпи денят на чудото. Баща ти откри някакви архаични данни, въведени в забравени файлове в компютърния мейнфрейм. Не беше сигурен какво стои пред него, но благодарение на тези загадъчни уравнения успя да сглоби формула. За Ориджин. В крайна сметка превърна формулата за Ориджин в реален серум. Процесът не беше гладък — всъщност беше невероятно усложнен. Ориджин трябваше да бъде разделен на две половини, да се инжектира в двама различни преносители и едва след като ембрионалният период — обърнете внимание, траещ над едно десетилетие — завършеше, двете половини можеха да бъдат събрани чрез смесване на кръвта на двамата преносители.

— Сиси и аз — прошепвам. — Ние сме преносителите.

Той кимва.

— Но нещо се е случило — обажда се Сиси — преди ембрионалният период да завърши. Какво се обърка?

Той издиша беззвучно през нос, а струйката въздух гъделичка лицето ми.

— Някой от нас прояви непредпазливост. Цели семейства бяха заловени и затворени в купола в Института за хепъри. Включително и ти — обръща се към Сиси. — Направо ви изтръгнаха от нас.

През тялото му преминава вълна на гняв и той едва се въздържа.

— Двамата заедно представлявахте оръжие. Разделени бяхте напълно безполезни. Като оръжие без патрони. И нямаше нищо, което да предприемем. Не можехме просто да я отведем без липсата й да остане незабелязана. Куполът се намираше под денонощен видео надзор. Ако тя изчезнеше, те просто щяха да прегледат записите и да видят всичко. Щяха да бъдат задавани въпроси, да се пробудят подозрения, да се сложи началото на разследване. И следата щеше да ги доведе право при нас, Основоположниците. А от там следата би могла да ги насочи до самата Мисия. Не, отвличането й не би си струвало риска.

Помещението се върти. Заради цялата кръв, която са източили от мен е. Загубата й ме прави замаян.

— Източили сте прекалено много кръв от мен.

Но той само продължава да говори, думите му се надпреварват да излязат от устата и вече не внимава чак толкова.

— Така че постъпихме, както бе редно да постъпим. А това означаваше просто да запазим двама ви живи, докато преминете ембрионалния период. Баща ти те бранеше, Джийн, обучаваше те. Втълпи ти потребността да се задържиш в метрополиса, внушението, че да се измъкнеш в Пустошта не влиза в сметките. А ти, Сиси, беше заедно с други възрастни в купола, така че всичко при теб беше наред.