Читаем Издирваният полностью

Очите му бяха заковани върху малката част от входната врата, която се виждаше през процепа. Нищо не се случваше. Все още. Звукът в слушалката се промени. Мъртва тишина, последвана от различен сигнал.

После се чу друг глас.

— ФБР. Какъв е спешният ви случай?

— Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.

— От какъв характер е вашата информация?

— Просто ме свържете, по възможност веднага.

— Как се казвате, сър?

Ричър знаеше всичко за дежурните офицери нощна смяна. По време на службата си беше разговарял с хиляди от тях. По принцип се деляха на два типа: недоверчиви, следователно несигурни, или възбудени, следователно амбициозни. Отлично знаеше какво минава и какво не. Отдавна беше усвоил правилния психологически подход.

— Или ме свържете веднага, или ще изгубите работата си — рече с гробовен глас той.

Последва тишина.

И накрая нов сигнал за набиране.

В същия момент външната врата се отвори. Ричър чу шумното мляскане на гуменото уплътнение и видя как ослепително бялата рамка на външната врата се раздвижва. Накрая видя и част от синьо рамо, последвано от звучно почукване на подметки.

Остави слушалката. Направи крачка напред, грабна топката салфетки с едната си ръка, а с другата бутна встрани вратата на тоалетната. Захвърли хартията зад гърба си и миг по-късно се озова лице в лице с Дон Маккуин.

27

Ричър и Маккуин мълчаливо се разминаха. Гърди в гърди, както го правят хората в обществените тоалетни. Маккуин влезе в кабинката, а Ричър тръгна да прекосява магазина към барплота, върху който имаше кафе машина. Лъскава и нова, изцяло хромирана, по всяка вероятност италианска, а може би и френска. Със сигурност европейска изработка. Пускаше по едно кафе след натискане на голям бутон. Правеше го толкова бавно, че Маккуин излезе от тоалетната още преди да се напълни последната чаша. Което беше добре, защото волю-неволю Маккуин трябваше да занесе две чаши до колата, а това означаваше, че ръцете му ще бъдат заети. Винаги е по-добре, когато ръцете на въоръжените мъже са заети. Такова беше експертното мнение на Ричър.

Той взе останалите две кафета — без захар и сметана. Едното беше за него, а другото за Карън Делфуенсо. Алън Кинг все още беше извън колата, която продължаваше да стои пред колонката. Електронният дисплей показваше, че в резервоара са влезли по-малко от шестнайсет литра.

— Оттук нататък ще карам аз, Ричър — обяви Алън Кинг.

— Наистина ли? — изненада се Ричър. — Но аз все още не съм изминал моите петстотин километра.

— Промяна в плановете. Отиваме в близкия мотел, където ще прекараме остатъка от нощта.

— Нали искахте да стигнете до Чикаго?

— Промяна в плановете, както вече споменах. Коя част от това изречение не ти е ясна?

— Ваша работа — сви рамене Ричър.

— Естествено, че е наша — кимна Кинг. — Затова ми трябват ключовете.

Четириизмерно планиране. Позицията му беше по-близо до колата, докато Кинг и Маккуин бяха малко по-встрани. Делфуенсо все още седеше на мястото си. Нейната врата беше широко отворена, а главата ѝ беше на сантиметри от дясната ръка на Кинг. Част от секундата щеше да им бъде достатъчна, за да захвърлят чашите си, друга част — да извадят пистолетите. Ричър би могъл да запрати насреща им своята чаша, превръщайки я в нещо като вряла граната. Към главата на единия или към главата на другия. Но не и към двамата. Би могъл да заобиколи багажника или да го прескочи. Но нямаше да му стигне времето.

Нулеви шансове. Геометрия и време.

Остави чашата си на покрива на шевролета и бръкна в джоба си за ключа. Извади го и го подаде на Кинг.

Ела и си го вземи.

Но Кинг не беше вчерашен.

— Пусни го на седалката — подхвърли той. — Идвам веднага.

Дон Маккуин седна отпред и извъртя горната част на тялото си. Направи го с непринудената лекота на човек, който просто иска да провери дали приятелите му са настанени удобно. Но тази позиция остави достатъчно пространство за дясната му ръка, която беше съвсем близо до десния джоб на панталона и до дясната част на колана.

Кинг продължаваше да стои на крачка от капачката на резервоара. И неговата дясна ръка беше свободна, на сантиметри от главата на Карън Делфуенсо.

Геометрия и време.

Ричър седна на мястото зад шофьора, наведе се и пусна ключа на предната седалка. Маккуин му се усмихна.

Кинг затръшна вратата на Делфуенсо, заобиколи багажника и затръшна вратата на Ричър. После вдигна ключа, седна зад волана и издърпа седалката си двайсетина сантиметра напред. Запали мотора и потегли. Поеха по тъмния път на юг, към обещания мотел.

Операторът на спешния телефон на ФБР остана на линия и изслуша прекъсналото обаждане до Омаха. Чу сигнала, чу и как слушалката щракна върху вилката. Беше новак и именно това беше причина за нощното му дежурство. Но беше схватлив и амбициозен, което обясняваше назначението му на важна позиция във Вашингтон. А беше схватлив и амбициозен, защото беше умен.

Достатъчно умен, за да се включи по най-добрия начин.

Свърза се с Оперативното бюро в Омаха и зададе следния въпрос: