Читаем Издирваният полностью

— Провеждате ли някаква акция тази нощ?

— Има нещо такова — отвърна с прозявка дежурният агент в Омаха. — Убийство с нож на безлюдно място, което на пръв поглед не изглежда нищо особено, но по неизвестни причини привлече вниманието както на тукашното началство, така и на ЦРУ и Държавния департамент. Поставихме барикади на междущатската магистрала.

— Значи, трябва да знаете, че ви прехвърлих едно обаждане, което обаче беше прекъснато.

— Локация?

— Идентифицирахме номера, сочи някаква бензиностанция на безлюдно място, югоизточно от Демойн, Айова.

— Име?

— Нямаме. Но обаждането беше от мъж, който очевидно бързаше. Звучеше като човек, който страда от настинка или главоболие. Подчертано носово.

— Каза ли какво иска?

— Каза, че разполага с информация, която вероятно ще заинтересува Омаха, Небраска.

— Вероятно?

— Използва точно тази дума.

Агентът в Небраска промърмори едно „добре“ и прекъсна връзката.

Тъмният път през Айова беше прав като стрела в продължение на дванайсет километра, а след това стигна до някакво Т-образно кръстовище. От двете страни се простираха равни ниви, както и в далечината напред. Трябваше да се завие или наляво, или надясно. Появи се поредната синя табела, чиято стрелка сочеше надясно към мотела. Алън Кинг пое натам, пресичайки шахматното поле на различните земеделски култури, които се отглеждаха в Айова. Дон Маккуин до него продължаваше да седи полуизвърнат назад, опрял се с гръб на вратата. Беше буден и нащрек. Зад него Карън Делфуенсо гледаше право пред себе си. Не обръщаше внимание на Ричър и сякаш беше разочарована от него.

Нощният дежурен в Омаха, Небраска придърпа бележника пред себе си и започна да пише. Обаждане от мъж, който бърза, вероятно настинал, с носов глас, бензиностанция ЮИ от Демойн, Айова. После прегледа списъка с номерата за бързо набиране върху конзолата на телефона и спря на Соренсън, Дж., мобилен.

Замисли се за секунда, после натисна бутона за набиране.

Предпазна мярка, просто за всеки случай. Може би щеше да се окаже нещо важно.

В този момент Джулия Соренсън разговаряше с шериф Гудман за изчезналия свидетел. Живеел с жена, която не му е съпруга, във взета под наем ферма на седемнайсет километра северозападно от местопрестъплението. До там се стигало само по един път, но той не се появил. Нито той, нито пикапът му били открити по протежение на този път. Нямало го в баровете на Син Сити, хората на Гудман не го открили и в града.

После телефонът ѝ иззвъня. Тя се извини, обърна гръб на шерифа и прие обаждането. Беше нощният дежурен в централата. Изслуша малко разсеяно встъпителните му думи. Силите на реда получават куп прекъснати обаждания. От хлапета, шегобийци, пияници, хора, набрали номера погрешка. От всички възможни точки в района. Но когато агентът започна да описва подробностите, тя веднага наостри слух. Главно благодарение на мрачното заключение, направено по-рано през тази дълга нощ: извършителите се намират някъде източно от Демойн.

— Я повтори? — рече в мембраната тя.

— Телефонен автомат в отдалечена бензиностанция, югоизточно от Демойн, Айова — послушно повтори агентът.

— Сигурни ли сме за мястото?

— Това показва номерът, а и телефонният оператор го потвърди.

— Кой се е обадил?

— Не разполагаме с име. Дежурният по спешните обаждания твърди, че гласът е бил на мъж.

— Друго?

— Бързал и говорел носово.

— Носово?

— Като настинал.

— Имаме ли запис?

— На първоначалното обаждане ли? Със сигурност.

— Изпрати ми го по имейла и се свържи с бензиностанцията. Попитай ги дали имат видеокамери. Ако не, поискай подробно устно описание на всички клиенти.

— Трябва да се свържете с ЦРУ — рече агентът.

— Не ми казвай какво трябва да правя — отсече Соренсън.

— Непрекъснато ми звънят и искат доклад за развоя на събитията.

— Не им казвай нищо. Поне засега.

Тя изключи телефона и се обърна към Гудман.

— Извинявай, шерифе, но се налага да тръгвам за Айова.

28

Гудман изслуша кратката информация и попита:

— А какво ще правим с моя изчезнал свидетел?

— Оправяй се сам засега — каза Соренсън. — Но не се безпокой, ще получиш и допълнителна помощ. В момента, в който бюрократите тръгнат на работа, ще се окажеш заобиколен от агенти. Ще бъдат толкова много, че спокойно можеш да им възложиш да регулират трафика или да глобяват всеки, който си хвърли дъвката на тротоара.

— Твоят шеф вече се е задействал, но теб все още не са те сменили — отбеляза Гудман.

— Още не е стигнал до голямото началство, защото е посред нощ. Но и това ще стане. Трябва да си покрие задника. Бас държа, че в момента пише рапорт, който още при изгрев слънце ще бъде разпратен по имейла. А последният параграф в него ще съдържа препоръка да ми отнемат разследването и на моето място да се появят големите играчи от Вашингтон. Бъди сигурен, че точно така ще се случи.

— Това означава ли, че ти няма доверие?