Читаем Издирваният полностью

Стигна до горния край на стълбата и опипа люка, прибягвайки до това, което се беше запечатало в съзнанието му. Люкът със сигурност тежеше няколко тона. Неизвестно колко, защото имаше вероятност да е направен от някаква сложна сплав между стомана и бетон. Поради предварително изчислената опасност от радиоактивно заразяване. Едновремешните архитекти бяха доказали, че са много добри в тези изчисления. Особено умните глави в Калифорнийския университет. Нямаше логика да се изгради люк, който издържа на ядрен взрив, а след това пропуска гама-лъчите. В същото време нямаше простосмъртен, който да е в състояние да повдигне отвътре съоръжение с тежест няколко тона. Което означаваше, че въпросната тежест е контрабалансирана чрез пружините. Което на свой ред означаваше, че люкът би трябвало да се отвори чрез едно здраво побутване.

Направи го, после зачака.

Под ръба на капака се появи тънка черта, която не беше съвсем черна. Прецени, че часовоите най-вероятно висят край парапета. Което означаваше, че три-четвърти от тях се намират на известно разстояние от люка. Общата площ на покрива можеше да се сравнява със стадиона на „Ню Йорк Янкис“. Наблизо бяха само онези, застанали от южната страна.

Натисна още веднъж, този път по-силно.

Люкът се надигна с трийсетина сантиметра.

Разнесе се пронизително скърцане.

Реакция нямаше.

Натисна за последен път и люкът се отвори. На деветдесет градуса, като обикновена врата. В отвора се появи квадрат от тъмното небе над Мисури. Пантите бяха в северния край на квадрата. Стълбата беше завинтена с болтове за източния. Това означаваше, че като излезе, ще бъде уязвим отпред, отзад и отдясно. Което пък означаваше, че трябва да изскочи със страхотна бързина. Но нямаше да бъде лесно. Нямаше как да държи пръст на спусъка. Моментът на максимална опасност. Във всяка мисия има такъв. Той мразеше стълбите. Мразеше всичко, което го принуждаваше да се покаже с главата напред.

Стисна колта между дланта и палеца на дясната си ръка. С лявата опипа бетона отвън. Постави колта до капака и се вкопчи в ръба. Набра се като маймуна. Извъртя се в кръста и лявата му ръка легна на покрива.

После си пое дъх, преброи до три и се претърколи навън.

Зае клекнало положение, вдигна колта над главата си и започна да го върти във всички посоки. Стандартна позиция при щурмуване на къща.

Намираше се на южния край на покрива. Вляво от него нямаше никой. Вдясно, на запад, се виждаше човешка фигура. Тя беше далече, с гръб към него. Ричър се завъртя на север. Там имаше пет фигури, всичките обърнати към мястото, на което според джипиеса на Бейл се намираше шосето. Очевидно бяха на мнение, че появата на Соренсън директно през нивите е била маневра за отвличане на вниманието. И очакваха, че основното нападение ще дойде откъм пътя.

Плод на прекалена предпазливост. На параноя.

Превключи втория колт на единична стрелба и зае позиция зад изправения люк. Той му осигуряваше три четвърти прикритие откъм север и запад. Подпря левия си лакът на него. Прицели се в самотната фигура върху западната част на покрива. Шейсетина метра. Лесна мишена за всякакъв вид карабини, лесна мишена за картечен пистолет „Хеклер & Кох“, който на късо и средно разстояние бе точен почти колкото карабините. За колта не се знаеше. Но при всички случаи беше за предпочитане пред глока. За да улучиш целта с пистолет на шейсет метра, трябваше да се прекръстиш и да си пожелаеш късмет.

Ричър беше отличен стрелец на далечни разстояния. В тази дисциплина беше печелил доста състезания. Но не и в такива условия. Тук трябваше да засича две цели едновременно. Часовоя в далечния западен край, плюс реакцията на изстрела му от страна на петимата, които се намираха на стотина метра по-нататък, под ъгъл от седемдесет градуса. Нужно му беше неясно очертаните им фигури да се обърнат по посока на звука. Трябваше да идентифицира пушката М14. Трябваше да знае кой от тях е снайперистът.

Защото снайперистът щеше да е следващият.

Улови на мушката си самотника в западния край на покрива. Изпусна въздуха от гърдите си и остави дробовете си празни. Тишина и спокойствие. Усещаше ударите на сърцето си, но мерникът не помръдваше. Беше готов.

Започна да обира луфта на спусъка. Бавно, но неотклонно. Микрон по микрон. Пръстът му беше залепен за метала.

Изстрел.

Ярко пламъче. Силен гръм.

Човекът в западния край на покрива се олюля и падна като подкосен.

Петимата в северния край рязко се завъртяха.

Снайперистът беше средният. Третият отляво надясно. Третият отдясно наляво. Ричър зърна пушката М14 в ръцете му. Протегнати напред, извиващи се заедно с раменете. Познато движение, познато оръжие. Дължина от приклада до мерника 117 сантиметра. Слаби проблясъци на лунната светлина. На разстояние почти сто и двайсет метра. Ричър заобиколи вдигнатия капак на люка. Бавно и спокойно, без излишно бързане. Прицели се, изпусна въздуха от гърдите си и отново натисна спусъка.

Пропусна.

Но все пак не изхаби муницията. Куршумът се отклони леко вляво и се заби в гърлото на човека, изправен до снайпериста.