Читаем Издирваният полностью

Но в поредната стая вдясно откри Дон Маккуин.

Завързан за един стол. С голям оток под окото и дълбока рана на врата, от която течеше кръв. Беше облечен с черен гащеризон от груб дънков плат. Приличаше на затворник. Без колан. Без чип за проследяване от джипиеса.

Зад стола му се беше изправил мъж с пистолет в ръка.

Дулото на пистолета беше насочено в главата на Маккуин.

Човекът зад стола беше Алън Кинг.

Жив и здрав.

Възкръснал.

77

С малката разлика, че мъжът зад стола не беше Алън Кинг. Беше доста точно негово копие, но все пак копие. Малко по-възрастен, с по-стегната фигура, с два сантиметра по-висок, с два килограма по-лек. Във всичко останало бяха като две капки вода.

— Питър Кинг — рече Ричър.

— Остани на място или ще гръмна твоя човек — предупреди го Кинг.

— Той не е мой човек — отвърна Ричър.

Пистолетът в ръката на Питър Кинг беше „Берета М9“.

Малко по-добър от глока по личното мнение на Ричър. Дулото му беше потънало в трапчинката зад дясното ухо на Маккуин. Опасно място. Много опасно. Следователно първата му задача беше да отстрани беретата от там.

— Остави оръжието си на пода! — заповяда Питър Кинг.

— Иска ти се, нали? — мрачно отвърна Ричър. — Ама няма да стане.

— Ще гръмна твоя човек!

— Вече ти казах, че не е мой човек.

— Все тая. Пак ще го гръмна.

— Добре, давай — изръмжа Ричър и вдигна глока. — Аз пък ще гръмна теб. Натиснеш ли спусъка, аз натискам своя. В създалата се ситуация има само едно сигурно нещо: аз ще напусна тази стая, а ти не. Единствената въпросителна е дали Маккуин ще дойде с мен, или ще остане при теб. Разбра какво ти казвам, нали? Какъв си бил навремето? Артилерийски разузнавач?

Кинг кимна.

— Значи си бил достатъчно дълго в компанията на истински бойци и имаш понятие от краткосрочна тактика — кимна Ричър.

— Няма да предадеш този човек — отбеляза Кинг. — Положил си твърде много усилия да го откриеш.

— Естествено, че предпочитам да го отведа със себе си — каза Ричър. — Но това в никакъв случай не означава, че той може да бъде фактор в някаква сделка.

— Кой си ти?

— Обикновен човек, който обича да пътува на стоп.

— Маккуин твърди, че ти си убил брат ми.

Задача номер едно: беретата да се отмести.

— Брат ти го уби жената — поясни той. — Сервитьорката от онзи бар. Но дори и с нея той не проведе честен бой. Брат ти беше пълен нещастник. Торба с лой и нищо повече.

Кинг не каза нищо.

— Бас държа, че се е опекъл добре — добави Ричър. — С всичката тази лой няма как да е било другояче. Като агнешки котлет на барбекю.

Кинг не каза нищо.

— И от теб става добро барбекю — продължи Ричър. Не си много по-слаб от него. Това е генетично, нали? Сигурно и мама е била толкова дебела и грозна…

Реакция нямаше.

Никаква.

— Всъщност какво ти пука за брат ти? — попита Ричър. — Доколкото съм осведомен, вие изобщо не сте си говорили. Това мога да го разбера. Брат ти трябва да е бил голямо разочарование. Какво е направил? Подмокряше чаршафите като малък? Или измъчваше семейното куче?

Кинг мълчеше.

— Каква порода беше кучето? Скимтеше ли?

Беретата не помръдваше.

Безизходно положение.

— Разкажи ми — настоя Ричър. — Искам да разбера какво се е случило между вас. Искам да знам защо не си го поглеждал в продължение на двайсет години. И аз имах брат, който за съжаление вече не е жив. Вечно бяхме много заети, но използвахме всяка възможност да разговаряме. Разбирахме се добре. Беше ни приятно заедно, а при нужда винаги си помагахме. Никога не съм се срамувал от него. И той не се е срамувал от мен.

Тишина в стаята. Една бетонна стена, три от шперплат.

— Бяха повече от двайсет години — обади се Кинг.

— Какво се случи?

— Алън беше страхливец.

— В смисъл?

— Предаде един човек.

— Теб ли?

— Най-добрия си приятел.

— Как го предаде? Прецака го в бизнеса?

— Няма значение какво са правили — отвърна Кинг. — Алън се измъкна, но приятелят му не успя.

— А ти никога не би постъпил така, нали?

— Не.

— Защото си мъж.

— Позна — кимна Кинг.

— Тогава се дръж като мъж — рече Ричър. — Махни пистолета от ухото на Маккуин, брой до три и скачай.

— Дуел ли ще правим или какво?

— Наречи го както искаш. Но престани да използваш за щит един невинен човек. Това са женски номера.

— Той не е невинен. Той е федерален агент.

— Но е вързан за шибания стол. Което означава, че по-късно можеш да се разправиш с него.

— Мислиш, че ще загубиш?

— Изходите от тази ситуация са два. И двата трябва да се имат предвид.

Мълчание.

— Женчо — рече Ричър.

— Броим до три, така ли?

— Ако успееш.

— А после стреляме?

— Поне единият от нас.

— Започваме с теб. Сваляш оръжието си отстрани.

— Първо ти.

— На три — рече Кинг. — Пистолетите долу. И двамата едновременно. После отново броим до три и стреляме.

Ричър го гледаше в очите.

— Става — кимна той.

— Едно — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Две — рече Кинг.

Ричър чакаше.

— Три.

Ричър свали пистолета. Бързо и без усилия. Успоредно с бедрото.

Кинг също.

Маккуин изпусна въздуха от гърдите си и се люшна встрани.

Ричър продължаваше да гледа Кинг право в очите.

Той си пое дъх и кимна.

— Добре.

— Готов съм, когато кажеш — подхвърли Ричър.

— На три, ясно?

— Давай.

— Едно — рече Кинг.