Той отиде до скрина и угаси газената лампа. Стаята потъна в синкав здрач. Клепачите ми сами се затваряха и в главата ми взе да нахлува едно усещане, подобно на пиянски унес, но все пак успях да видя как силуетът на Корели прекоси стаята и се стопи в мрака. Затворих очи и чух шепота на вятъра зад прозорците.

25

Сънувах, че къщата бавно потъва. Отначало ситни сълзици тъмна вода започнаха да избиват през пукнатините на каменните плочи, по стените, по релефите на покрива, по кълбата на лампите, през отворите на ключалките. Това бе студена течност, която се точеше мудно и тежко като капки живак, малко по малко заливаше пода и пълзеше нагоре по стените. После почувствах, че водата покрива нозете ми и бързо се покачва. Останах в креслото, гледайки как нивото й се издигна до гърлото ми и как едва след броени секунди достигна до тавана. Усетих, че плувам и видях бледи светлинки, които трепкаха зад прозорците. Това бяха човешки фигури, увиснали на свой ред в този воден мрак. Носеха се, уловени от течението, и протягаха ръце към мен, ала аз не можех да им помогна и водата ги отнасяше безвъзвратно. Стоте хиляди франка на Корели плаваха край мен и се полюшваха като хартиени риби. Прекосих стаята и се доближих до някаква затворена врата в единия й край. Тънка нишка светлина проникваше през ключалката. Отворих вратата и видях, че води към стълби, които се спускаха към недрата на къщата. Слязох по тях.

В края на стълбището пред мен се откри една овална зала, в чийто център различих група фигури, събрани в кръг. Щом забелязаха присъствието ми, те се обърнаха и видях, че са облечени в бяло и носят маски и ръкавици. Ярки бели светлини пламтяха над нещо, което ми приличаше на операционна маса. Някакъв мъж с безоко лице, което нямаше определени черти, подреждаше хирургически инструменти върху поднос. Една от фигурите протегна ръка към мен, приканвайки ме да се приближа. Пристъпих към тях и усетих, че ме улавят за главата и за тялото и ме наместват върху масата. Светлините ме заслепяваха, но все пак успях да видя, че всички фигури бяха абсолютно еднакви и имаха лицето на доктор Триас. Разсмях се беззвучно. Един от докторите държеше в ръцете си спринцовка, с която инжектира нещо в шията ми. Изобщо не почувствах убождане, само едно приятно замайване и топлина, която плъзна по тялото ми. Двама от докторите фиксираха неподвижно главата ми с някакъв механизъм и се заеха да нагласят корона от болтове, които поддържаха в единия си край подплатена пластина. Усетих, че ми връзват ръцете и краката с ремъци. Не оказах никаква съпротива. Когато цялото ми тяло бе обездвижено от глава до пети, един от лекарите подаде скалпел на друг от своите близнаци и онзи се надвеси над мен. Почувствах, че някой ме хвана за ръката и я задържа. Това бе едно дете, което ме гледаше нежно; то имаше съвсем същото лице, което бях имал аз в деня, когато убиха баща ми.

Видях как острието на скалпела се спусна в течния мрак и усетих как металът направи разрез в челото ми. Не изпитах болка. Имах чувството, че нещо излиза от разреза и видях един черен облак, който бавно кървеше от раната и се разсейваше във водата. Кръвта се издигаше нагоре към светлините на спирали, досущ като дим, и се усукваше в променливи форми. Погледнах към детето, което ми се усмихваше и здраво ме държеше за ръката. И тогава го забелязах: нещо се движеше вътре в мен. Нещо, което едва допреди миг пристягаше съзнанието ми като с клещи. Усетих, че се маха от мен — като трън, забит чак до мозъка на костите, който бива изтръгнат с щипци. Обзе ме паника и поисках да стана, но не можех да се помръдна. Детето ме гледаше втренчено и кимаше. Стори ми се, че ще изгубя свяст или ще се събудя, и тогава го видях. Видях отражението му в лампите над операционната маса. Чифт черни пипала се подаваха от раната ми и пълзяха по кожата. Беше черен паяк, голям колкото юмрук. Той претича по лицето ми и преди да успее да скочи от масата, един от хирурзите го прониза със скалпел. Сетне го вдигна нагоре към светлото, за да мога да го видя. Паякът шаваше с крака и кървеше под светлината. Върху бронята му имаше едно бяло петно, напомнящо силует с разперени криле. Ангел. След малко краката му застинаха безпомощно и тялото му се откъсна от скалпела. Остана да се носи по течението и когато детето вдигна ръка, за да го докосне, паякът се разпадна на прах. Докторите освободиха крайниците ми от ремъците и разхлабиха механизма, с който бяха пристегнали черепа ми. С тяхна помощ се надигнах върху кушетката и поднесох ръка към челото си. Раната вече се затваряше. Когато се огледах наоколо, осъзнах, че съм сам.