Читаем Границата полностью

беше една и съща по целия свят - един от многото, разположени на спорната

граница. Така и щеше да продължи завинаги - съсипване на планета след планета,

някои от които обитавани от по-висши форми на разума, а други - току-що

пробудени за живота в поредната причудлива форма, приета при изпълзяването от

тинята на сътворението.

Руините на Чикаго се простираха под дъжда, леещ се от надвисналото

болестотворно жълто небе, и в тази мрачна сутрин горгонските и мъглявите кораби

се сражаваха в турбулентния въздух, а войниците им се биеха сред срутените сгради,

натрошените коли, човешките скелети и няколкото оцелели мутанти, скрити в

дупките си. Вече беше изпепелено всичко, годно за изгаряне в този отдавна опознал

трагедията на пожара град, но сега из него бушуваха червени и сини пламъци,

сътворени от извънземни умове, посветени на изучаването на разрухата. Стотици

мъгляви войници напредваха през сумрака, стреляйки с бластери от плът по

потайни, хлъзгави силуети, а след тях от невидим източник се изсипаха орляци

малки сини сфери, които с пронизително свистене се понесоха напред и с огнени

камшици разкъсаха на парчета мъглявите, от които бликаше кафява течност и

изтичаха черни вътрешности, нашарени с жълто и червено. Над бойното поле в

облаците проблясваха експлозии. Горящи кораби на мъглявите се снишаваха

разбити, някои се взривяваха на парчета, а други нагрети до невъзможна температура

- потъваха със съскане в мътните, безжизнени води на езерото Мичиган.

След преминаването на една от пищящите сфери петима мъгляви войници се

изкатериха от кратер близо до мястото, където се бе издигала кулата Сиърс, преди да

бъде разрушена от горгонски енергиен лъч в първия ден на войната. Те преминаха

през окъпаните в дъжд руини, замъглявайки се до призраци тук и там, а черните им

безлики глави се въртяха в търсене на бързите влечугоподобни движения на врага.

Човешкият вид не бе в състояние да разбере комуникационните сигнали, които си

пращаха тези войници, нито пък откъде идваха те или какво всъщност

представляваха - всичко това преминаваше границите на човешкото познание и

поради това бе толкова близо до магия, колкото представляваше и напреднали

технологии.

Петимата войници бяха маркирани с малък червен знак от долната дясна страна

на лицевите си маски .

Това беше символ на голяма чест и също толкова голямо умение в битка и макар

никой човек да не бе в състояние да разбере значението на йероглифа, най- близкото

до човешкия език дешифриране би било „Първороден на Благословената машина“.

Войникът, който предвождаше този отряд, имаше и още едно допълнение към

символа - втори полумесец, разположен под първия, чието приблизително значение

на човешки език би било: „Приносител на недостойната смърт“.

Мъглявите не бяха нито мъжки, нито женски, нито изцяло родени, нито напълно

конструирани в оръжейните капсули. Първородните се придвижваха през окъпаните

от дъжда руини с вниманието и предпазливостта на древни воини. Зад лицевите им

маски безшумно и бързо се вихреха изчисления на математическа система, която не

би могла да бъде разбрана на Земята. Далечни сензори проблясваха като топлийки

светлина по плаващи мрежи и маркираха близостта на сродни сили и презрени

врагове на всичко право и вярно. Над отряда огромен боен кораб на този враг

изникна от небесата и започна да изстрелва разрушителните си лъчи по друга

мишена на земята. Експлозиите на няколко левги разстояние изстреляха прах и

отпадъци в мръсния въздух. Първородните продължиха да търсят контакт с врага

напълно наясно, че противниците им са майстори на камуфлажа и са изучили

изкуството да се сливат с всяка повърхност, която им предлага укритие, и че също

така са се научили да мамят сензорите, като проектират множество фалшиви образи.

Първородните крачеха по улиците, мълчаливо пресмятайки всичко чрез

извънземните си уравнения, изградени на база геометрията на десетомерното

пространство. Влязоха в тъмния корпус на срутена сграда, където слитъци златно на

цвят стъкло проблясваха разбити на земята. Наоколо лежаха разпилени човешки

кости, черепи и ребра, някои - със следи от зъби. Първородните ги разпознаха като

незначителни останки от обитателите на този свят. Не знаеха, че пресичат нещо,

било навремето международна банка, а под краката им има стотици парчета

хартиени банкноти от най-разнообразни световни номинации, сега мухлясващи в

локви заразен дъжд.

Приносителят на смърт внезапно застина неподвижен. Съществото получаваше

съобщение от висшето командване. Друг първороден също се спря и застина сред

натрошените плочи на пода.

Езикът им беше същевременно и математика. Зад лицевата си плоча водачът