Читаем Границата полностью

- Нека качим всички на борда - предложи Дейв на Оливия, която се приближи

към него с пластмасова туба с вода. Отпи и я предаде на Хана. - Съжалявам, но

загубихме един от конете ти.

- Ние пък изгубихме останалите заради една група, която реши да тръгне

самостоятелно. Все едно, не бихме могли да ги задържим — макар в очите на

лидерката да блестеше влага, гласът й беше твърд. - Ще отвържа онези двата.

Дейв кимна. Най-важното в момента беше да изведат всички обитатели от

комплекса. Поначало автобус 712 имаше малко над четвърт резервоар гориво още

преди Дейв да използва щангата, гумения маркуч и металните туби, които беше

намерил, за да източи дизел от подземната цистерна. В сервиза намериха общо

четири масивни акумулатора, сега два от тях бяха монтирани в автобуса, а другите

два, неразопаковани, натовариха отзад. Така и така се бяха захванали, наляха ново

масло в двигателя и макар че след пробуждането си от дългия сън той все още

чукаше и се задъхваше, все пак работеше, колелата се въртяха, предното стъкло не

беше пукнато и 712 си имаше четири здрави гуми, така че Дейв благодари на Бога за

автобусна компания „Блу Бърд“. Благодари на Бога също и за Хана, която на

прибиране ги беше прекарала около какви ли не отпадъци, без да нареже гумите.

- Не успяхме да се доберем до болница „Паудър Вали Норт“. Беше блокирано

отвсякъде, независимо откъде опитвахме да минем - каза той на Джей Ди, докато

помагаха на хората да се качат. - Отидохме в „Паудър Вали Саут“, но всички

лекарства от склада бяха изнесени. Да му се не види, то аз и не бих могъл да знам

какво да взема дори ако рафтовете не бяха празни. Спряхме в една аптека и в

„Уолгрийнс“, но и там всичко беше обрано Предполагам, все ще намерим нещо по

пътя...

Докато го качваха, Били Банкрофт не спря да ругае, но Дени знаеше, че го прави

за разтоварване от ужасната болка. Докато чакаха спасение, обитателите на

комплекса бяха успели да намерят консерви, както и няколко пистолета, пушки и

малко муниции. Битката бяха преживели четири маслени лампи и две бутилки

гориво за тях. На борда бяха качени дузина пластмасови туби с вода. В превозното

средство нямаше да има място за тежките картечници, а и мунициите им почти се

бяха изчерпили, така че Дейв и Оливия взеха тежкото решение да ги зарежат. Докато

приключи товаренето, Итън, Ники и Гари останаха на кулата. Когато дойде време да

слязат, Гари въздъхна и се протегна да погали картечницата на въртящата се

поставка:

- Няма да твърдя, че това място ще ми липсва, но то ни крепеше живота! Бих взел

тази, ако решавах аз. Просто се надявам, накъдето и да сме тръгнали, да не ни

потрябва по пътя!

Той хвърли още един поглед към съсипания комплекс „Пантър Ридж“ и след

това се спусна по стълбата.

Итън остана насаме с Ники.

Тя се взираше в него и мълчанието й го притесняваше.

- По-добре да вървим - каза той и тръгна към стълбата.

- Чух това-онова за теб - заяви тя и момчето се спря намясто. Носят се слухове, че

смяташ, че си предизвикал земетресението снощи.

Той сви рамене, но не погледна към нея.

- Кой ти го каза?

- Един тип, който го е чул от свой приятел, който пък го е чул от трети човек.

Хората си мислят, че сигурно ще да си... малко... шашав.

- Подходящо определение - отвърна младежът. - Може и да ми пасва.

Спомняше си да казва пред пълна с хора стая „Аз предизвиках трусовете“. Не,

нещо повече. Беше казал: „ Знам, че аз ги предизвиках“.

- Мислят те и за страшничък - продължи Ники, втренчила в него единственото си

око.

- Да, и това определение го бива - той се обърна към момичето, успя да си

измайстори усмивка и я дари с нея. - Ако съм толкова шантав и страшен, защо се

покатери чак тук да ме видиш?

Тя помълча известно време. След това примигна и беше неин ред да свие рамене.

- Може би... си падам по шантавото и страховитото. Понеже и аз съм донякъде

такава... - Ники потри въображаемо петно на дъските с върха на мръсната си синя

маратонка. - Семейството ми така разправяше. След като си направих третата

татуировка. На гъба ми има разни... черепи и лозички, такива работи. Сещаш се,

шантави картинки. Мой приятел учеше за татуировчик и ми ги направи безплатно.

18

Но не съм си правила лека марка - добави тя веднага. - Щеше да е прекалено.

- Сигурно - съгласи се Итън.

- А ти имаш ли?

- Татуировки ли? Не.

Ники се приближи към него.

- Много лошо си се насинил... ето тук... - тя виждаше края на синината в

тъмнопурпурно да се подава над деколтето на тениската му, и докосна с пръсти

същото място на своята шия. - Така, де... много зле изглежда. Какво ти се е случило?