Читаем Границата полностью

празни консервени кутии и други отпадъци. Вътре имаше и трети човек, въоръжен с

револвер. На лицето му се виждаше белег от изгорено - минаваше през лявата му

страна и хлътналите му очи сияеха или от бяс, или от лудост. В миниатюрната стая

имаше и кльощава жена, неподвижна сред избелелите и белещи се тапети с цвят на

прах; трудно беше да се отгатне възрастта й или да се различи изражението й,

понеже мазната кафява коса висеше около лицето й и тя се бе свила на кълбо. От

време на време потреперваше, като че й беше студено.

- Откъде идвате? - Водачът ръгна пушката си под гърлото на Воуп.

- От разстояние.

- Откъде точно, негоднико?

- Я заеби - обади се онзи с револвера. Опря пистолета в главата на Воуп. - Имаш

ли храна? Сваляй раницата и да я прегледаме.

- Хей, аз съм от Куинс, Ню Йорк - обяви Раткоф с вдигнати ръце. По главата му

блестеше пот. - Не искам...

- Млъквай! - отряза вторият от мъжете с пушките. Беше сивокос, с конско лице и

носеше очила, които се крепяха на намотки изолирбанд. Дясното стъкло беше

пукнато.

- Чу ли какво ти каза Джими? Сваляй раницата!

- Там има храна - заяви Воуп. - За теб няма.

- Бе я върви на майната си! Ние тука гладуваме! Сваляй я или ще те убия

намясто!

- Не - отвърна Воуп.

- Как така не мига? - внезапно се обади жената с тънък и писклив глас. Нищо

чудно и тя да беше луда. - Очите му... Не мига!

Водачът свали пушката си, сграбчи раницата на Воуп и се захвана да я измъква от

него. Пришълецът стоеше неподвижно, без да мига и без Джими да отлепя

пистолета си от дясното му слепоочие.

- Не бих го правил - отбеляза меко Джеферсън.

Знаеше обаче, че не му е по силите да омае групата с голи слова. Бяха твърде

отчаяни, а думите не ставаха за ядене. Избайцваната конструкция на лицето на Воуп

сякаш се размести и промени за част от секундата, а на проповедника му се стори, че

маската започва да се смъква и навън напъва да се покаже онова, което се намира

под нея. Джеферсън усети как в стаята се нагнетява някаква енергия - сякаш всеки

момент ще гръмне взрив, - и полека взе да присвива рамене в опит да се приготви за

удара.

Внезапно в стаята от друг коридор влезе момче. Беше на около четиринайсет,

прецени пасторът, с дълга до раменете руса коса. На бузата си имаше мръсна

лепенка, а лявата му ръка бе поставена в също толкова мръсна превръзка през

рамото. Очите му бяха замаяни и подчертани с тъмни кръгове. Момчето отиде при

жената и я прегърна със здравата си ръка.

Джеферсън попита:

- Това ли е момчето?

Воуп не отговори. Грабителят вече почти беше свалил раницата от раменете му.

Лицето му бе спряло да се размества. Взираше се в нищото с празен поглед.

- Това ли е момчето? - попита Джеферсън по-високо.

Дясната ръка на Воуп се промени.

Превърна се в шарена, люспеста жълтеникава твар, цялата на черни и кафяви

ивици. Там, където бе имало ръка, вече я заменяше жълта змия, от която стърчаха

малки черни шипове, които бяха назъбени и се гърчеха, като че ли всяко едно е

отделно живо оръжие. Тази ръка, която вече не беше крайник, се стрелна напред със

зловеща сила и бодливата твар, израсла от рамото на Воуп, сс вряза в корема на

Джими и проби тялото му, за да изскочи от другата страна в експлозия от кръв, която

плисна по прашните тапети заедно с парченца дроб, бъбреци, стомах и другите

съставни части на човека. Прешлените на жертвата се строшиха със звук като

счупване на пръчка и докато нещастникът падаше, пръстът му спазматично натисна

спусъка и револверът стреля в слепоочието на Воуп. От раната бликна привидно

човешка кръв, но горгонът нито примигна, нито показа признаци на болка.

Израстъкът на Воуп вдигна Джими във въздуха и докато лидерът и останалите

отстъпваха в сащисан ужас, метна трупа с такава сила срещу противоположната

стена, че изкорменият младеж я изби.

Водачът бе опрял гръб на друга стена и вдигна пушката си. Лявата ръка на Воуп

също се преобрази в машина за убийства с жълти, черни и кафяви шарки, стрелна се

като змия и се удължи с поне четири фута. Дланта на тази ръка се превърна в черна

глава на влечуго с вертикални червени зеници и зъби, които блестяха като метални.

Те сграбчиха пушката, изтръгнаха я от хватката на човека и размазаха лицето му с

един могъщ удар с приклада й, като в същото време ошипеното оръжие на дясната

ръка замахна да прониже гръдния кош на третия въоръжен тип и изскочи през гърба

му като шаващ трион. Воуп отново метна тялото встрани като парче кървав боклук.

Джеферсън и Раткоф наблюдаваха, смразени от ужас, как ръката змия на

извънземното сключи челюсти върху главата на жената, която се обърна да избяга с

момчето. Воуп строши черепа и лицевите й кости с пренебрежителна лекота. Жената

падна, разплисквайки мозък по пода, с лице, смачкано на неравна, кървяща буца.