Читаем Един невинен клиент полностью

Агент Ландърс се събуди с отвратителен вкус в устата и в лошо настроение, защото знаеше, че ще се наложи да прекара следващите няколко дни в съдебната зала заради случай, който може да изгуби, независимо от показанията на сестрата на Дилард. Точно когато се готвеше да влезе в банята, звънна мобилният му телефон. Кой по дяволите се обажда в шест и петнадесет сутринта? На дисплея му беше изписано, че номерът на звънящия е скрит. Какъв беше смисълът на дисплея ти да излиза информация за самоличността на обаждащия се, щом той може да я скрие? Тия тъпаци от телефонната компания!

— Ландърс.

— Имам информация за теб. — Беше жена, но Ландърс едва я чуваше.

— Кой се обажда?

— Някога работех за Ърлин Барлоу.

— Откъде намери този телефонен номер?

— Джули Хейс ми го даде. Щях да ти се обадя по-рано, но когато я убиха, се уплаших.

— И защо сега не те е страх?

— Защото си тръгнах.

— Как се казваш?

— Не мога да ти кажа. Правите грешка. Ейнджъл не е убивала никого.

— Откъде знаеш?

— Защото онази нощ бях там и зная какво се случи.

— Да не искаш да кажеш, че го е убила Ърлин?

— Дори не смятам, че трябва да ми задаваш този въпрос.

— Ако знаеш нещо, можем да те защитим. Трябва да се върнеш и да подпишеш показанията си, а после да свидетелстваш.

— Но Джули не я защитихте.

— Не можеш да ми помогнеш, ако не искаш да дадеш показания.

— Мога да ви помогна да намерите нещо, което търсите.

— Слушам те.

— Ще ти подскажа. Червено е и има четири колелета.

— Корветът?

— Знаех си, че си умен.

— Къде е?

— В една плевня.

— Престани да се ебаваш с мен. Къде е колата?

— Имаш ли подръка лист и молив? Трябва да си запишеш.

Ландърс се обади на Франки Мартин, че сутринта няма да присъства на избора на съдебни заседатели, но не му обясни защо. От тона на Мартин разбра, че онзи се ядоса, но той нямаше намерение да казва на никого къде отива. Достатъчно главоболия си имаше по случая Ейнджъл Крисчън. Ако момичето, което се бе обадило, го беше изпратило за зелен хайвер, само той щеше да знае за това.

Пътуването от Джонсън Сити към Юникой Каунти му отне тридесет минути. Температурата вече беше стигнала двадесет и пет градуса. По обед щеше да стане горещо като в пъклото. Той зави по изхода към Темпъл Хил и пое по планинското шосе „Спайви“.

След още четири километра в планината стигна до безименен чакълест път, зави по него и подкара през дере и покрай покрит с дървета склон. След километър и половина стигна до порта за добитък, заключена с катинар. Прескочи я и пое пеша по пътеката през горичка от бели ели. Излезе на полянката. Плевнята беше на петдесетина метра вдясно. Май кучката беше казала истината. Поне засега изглеждаше така.

Извади пистолета и бавно тръгна напред. Забеляза някакво движение в гората вляво и замръзна. Е, сигурно беше елен. Надникна през процепите на дъските. В полумрака вътре със сигурност имаше нещо. Автомобил, покрит с брезент. Вратата беше заключена с катинар, затова Ландърс се промъкна през един прозорец, отиде до колата и вдигна брезента. Корвет. Прекрасен червен корвет. Той различи тъмните петна по пътническата седалка. Най-сетне бе набарал шибаната златна жила. Най-накрая!

Извади бележник и си записа регистрационния номер на корвета, изкатери се обратно през прозореца и хукна към колата си. От цялото му тяло се стичаше пот. Щом стигна до място, където мобилният му телефон вече имаше обхват, се обади на Бил Райт и му каза какво е намерил. Райт отговори, че ще се погрижи двама агенти да застанат на пост. Никой не биваше да влиза или излиза, докато Ландърс не направи нужното. Освен това каза, че ще се обади на екипа криминолози и скоро ще поемат към мястото.

Ландърс отиде право в данъчната служба в съдебната палата на Юникой Каунти. Тя току-що беше отворила и освен него нямаше никого. Жената му помогна да намери имота с плевнята на една от данъчните карти. От нея научи, че данъците за имота се плащат от корпорация „Бусти Галс“ АД.

Той се качи на колата си и подкара към офиса на БРТ в Джонсън Сити. По пътя се обади в канцеларията на секретаря на щата Тенеси в Нашвил и помоли да му пратят по факса устава на „Бусти Галс“ АД.

Един от членовете на корпорацията беше „Хай Райд“ АД, корпорация, която не беше регистрирана да действа в Тенеси. Телефонното обаждане в службата на секретаря на щата Делауеър потвърди подозренията на Ландърс. Ърлин Барлоу и нейният съпруг бяха собственици на „Хай Райд“ АД, което означаваше, че също така притежават и „Бусти Галс“ АД. Ландърс пусна по факса регистрационния номер на колата до Националното бюро за откраднати автомобили, клон на застрахователната индустрия, който можеше да проследи всяка кола в страната. Корветът също беше регистриран на „Хай Райд“ АД. Това обясняваше защо не беше успял да го намери в Службата за регистрация на автомобили на щата Тенеси.