Читаем Един невинен клиент полностью

— Дами и господа, доказателствата по случая ще покажат, че подсъдимата Ейнджъл Крисчън жестоко е наръгала и обезобразила Джон Пол Тестър в ранната утрин на 12 април 2006 година. Същата вечер господин Тестър е посетил клуб, където е работила обвиняемата. Тя флиртувала с господин Тестър, сервирала му е няколко напитки и около 23:30 господин Тестър е изтеглил двеста долара от банкомата във фоайето на клуба. Подсъдимата е напуснала заведението скоро след тръгването на господин Тестър. Един свидетел ще даде показания, че около полунощ е видял жена да придружава господин Тестър в стаята му. Около 13:00 часа същия следобед господин Тестър е намерен в мотелската си стая. Бил е упоен и намушкан около тридесет пъти. Пенисът му бил отрязан и отнесен. Портфейлът му също липсвал. Отрязаният член бил открит същата сутрин близо до моста „Пикън“.

Мартин наричаше Тестър „господин“ вместо преподобен. Е, аз съвсем скоро щях да се погрижа за това.

— По време на криминологичното изследване на стаята на господин Тестър на дрехите му бяха открити два косъма. И двата бяха изследвани за ДНК. По-късно бяха взети два косъма за проверка от подсъдимата. ДНК профилът на космите, открити върху господин Тестър, съответства точно на ДНК профила на пробите от косата на подсъдимата. Шансът тези косми да принадлежат на някого другиго е сто милиарда към едно. Вие също така ще видите снимка на подсъдимата, направена от полицията два дни след убийството. На нея се вижда синина върху лицето на подсъдимата и ние твърдим, че я е получила при някаква караница с господин Тестър.

— Но най-важното е, че разполагаме със свидетел, който ще даде показания, че подсъдимата е признала това жестоко престъпление — продължи той. — Нашата свидетелка е затворничка в Центъра за задържане на окръг Вашингтон. Казва се Сара Дилард. По ирония на съдбата тя е сестра на господин Дилард. Тя ще даде показания, че по време на разговор между нея и подсъдимата в затвора последната си е признала. Подсъдимата разказала на госпожица Дилард, че през нощта на убийството е последвала господин Тестър до мотелската му стая с намерението да го ограби. Тя ще каже още, че подсъдимата й признала, че упоила господин Тестър и го убила, след като той изгубил съзнание на леглото… Бих искал да разполагам с видеозапис, за да ви покажа какво се е случило, или с пряк свидетел, но за съжаление нямам. Обаче разполагам с толкова гъста мрежа от косвени доказателства, че подсъдимата няма да може да избяга. Всичко сочи към нея. Била е в клуба. Говорила е с господин Тестър. Тя му е сервирала напитките. Флиртувала е с него. Поканила го е да си вървят заедно. Последвала го е в стаята му, след това го е упоила, убила и ограбила.

Мартин се обърна и посочи Ейнджъл.

— Не позволявайте красотата и младостта на тази жена да ви заблудят. Не позволявайте да бъдете омаяни от номерата на нейния адвокат и димките, които ще ви пуска по време на този процес. Младата седнала ей там, е извършила жестоко убийство и ние разполагаме с доказателствата, които потвърждават тази теза. Ваше задължение е да произнесете обвинителна присъда в този случай и да й наложите единственото наказание, което може да въздаде справедливост на Джон Пол Тестър и неговото семейство — смъртното. Тази жена е извършила предумишлено убийство. Моята работа е да докажа този факт, а вашата — да я накарате да си плати за това. Аз възнамерявам да изпълня докрай своя дълг и се надявам, че след като чуете и видите всички доказателства, вие ще направите същото. Благодаря ви за вниманието.

Щом Мартин седна на масата на обвинението, се изправих. Аргументацията на Мартин беше страстна и убедителна, но част от нея бе нечестна и аз възнамерявах веднага да изясня това. Тръгнах към дървената катедра, вдигнах я и я оставих на пода на около метър от дясната ми страна. Не исках никакви прегради между мен и съдебните заседатели. Погледнах ги и след това огледах съдебната зала. Тестър-младши беше дошъл и седеше на първия ред вляво от мен. Забелязах, че е трупнал поне десетина килограма от последния път, когато го посетих преди няколко месеца. Не се беше бръснал от дни и имаше уморен и запуснат вид. Беше се вторачил право в мен и за миг това ме подразни, но после ми мина.

— Не би имало смисъл да се води това дело — започнах аз, — ако повярвате всичко, което току-що каза господин Мартин. — Усмихнах се на съдебните заседатели. — Ако всичко казано от него беше вярно, предполагам, че можехме просто да изпратим госпожица Крисчън в килията на смъртник и да си спестим времето и усилията.

Избирах си очи, търсех признаци, че аргументацията на Мартин е запушила ушите и главите на съдебните заседатели. Те не отклоняваха погледи и все още бяха възприемчиви към онова, които имах да им казвам.

— Проблемът е, че казаното от господин Мартин преди малко не е точно истината. Това е неговото тълкувание на доказателствата, а както добре знае всеки от вас, всяка история има две страни. Нека започнем с най-важното. Тази млада жена не се казва „подсъдимата“.