— Какъв е тоя мой късмет, мамо? — започнах сега. — Точно ми се падна случай, в който клиентката ми е невинна, а излезе, че синът на жертвата е психопат. Всички вкъщи са уплашени до смърт. Всяка вечер проверяваме по два пъти дали са затворени всички прозорци, а вратите заключени. Из цялата къща съм разположил оръжия. Всички прекарваме половината време да гледаме в огледалата и през рамо. Направо лудост. Обаче знаеш ли какво? Цялата система е шантава. Вече над десет години всеки ден влизам в този странен свят на лъжи и измами. Никъде в нея няма чест. Всичко това е просто извратена игра и хората, които печелят най-често, са тези, които ги бива най-много в лъжите. Те го наричат система за наказателно преследване. Каква измама. Подсъдимите лъжат и мамят, полицаите лъжат и мамят, прокурорът лъже и мами, защитниците правят същото, а съдиите — Боже мили, направо не ми се говори. Американската правна система би си направила голяма услуга, ако по някакъв начин може да се отърве от половината изборни съдии и да започне отначало.

Мобилният ми телефон звънна. Обаждаше се Каролайн.

— Току-що се обади Дийкън Бейкър. Вчера са открили Джули Хейс мъртва в жилището й. Иска да отидеш при него. Щял да ти предложи сделка.

Наведох се и целунах мама по челото. Нещо, което никога не правех, когато беше в съзнание.

— Обичам те, мамо. Трябва да тръгвам, но се радвам, че можахме малко да си поговорим. Следващия път ще ти разкажа за Мейнард Буш.

11 юли

09:00

Дийкън Бейкър и Франки Мартин ме чакаха в съвещателната зала. В двата ъгъла върху малки масички имаше сложени вази с изкуствени цветя, а стените бяха покрити с лавици, в които бяха наблъскани остарели правни трудове и полицейски списания. Таванът беше нисък и в ъглите се бе образувала плесен.

— Господин Дилард — каза Бейкър, когато влязох, и стана. — Предполагам, че познавате помощника ми Франки Мартин?

— Да. — Здрависах се с двамата и се настаних на дългата маса с гръб към стената. Бейкър и Мартин седнаха срещу мен. Бейкър приличаше на едно от приказните джуджета от „Чарли и шоколадената фабрика“ на Роалд Дал. Беше къс, дундест, плешив и винаги се кипреше с тиранти. Също така пушеше дебела пура, макар пушенето в сградата да беше забранено. Стана ми гадно от миризмата и дима.

— Готови ли сте за процеса? Съжалявам за свидетелката ви.

— Разбира се, че сме готови — отговори Бейкър. — И без нея разполагаме с достатъчно доказателства.

— Разбрах, че искате да говорим за съдебно споразумение.

— Точно така — отговори Бейкър. — Нека бъдем откровени един с друг. Може би ще успеем да оставим настрана преструвките.

Съдебните споразумения се крепяха изцяло на преструвките. Нямаше начин някой да ги „остави настрана“.

— Разполагаме с убедителен случай — продължи Бейкър, — но след като внимателно обмислих всичко, не смятам, че е подходящ да искам смъртно наказание. Можем да се съгласим да го оттеглим в замяна на признание.

Толкова за честността. Случаят им изобщо не беше силен, особено сега, след смъртта на Джули Хейс.

— Какво сте намислили? — попитах.

— Двадесет години, непредумишлено убийство.

— В никакъв случай. Не и при доказателствата, които видях. Сигурно не сте ме накарали да бия този път, за да ми кажете това.

— Направете контрапредложение — подкани ме Бейкър.

— Аз също внимателно обмислих всичко — започнах аз — и както виждам нещата, преди да умре най-важният ви свидетел, имахте слаб случай, изграден върху косвени доказателства. Освен това жертвата ви също не е симпатична. Ще трябва да изгубите много време от делото да доказвате защо вашият проповедник е отишъл в стриптийз клуб. Предполагам, че ще се опитате да докажете, че е дарявал утеха на проститутка, след като ще представите доказателства, че е изтеглил пари от банковата си сметка точно преди да си тръгне. Не мисля, че съдебните заседатели ще го харесат много, и аз ще направя всичко възможно това да не се случи.

— Да предположим, че е бил там, за да „дари утеха на проститутка“, както се изразихте — обади се Мартин, — но това не означава, че заслужава да бъде брутално убит и обезобразен. Съдебните заседатели със сигурност ще поискат някой да плати за това.

— И аз съм сигурен, че ще поискат — отговорих. — Но не и Ейнджъл. Не мисля, че го е направила тя, а вие не можете да докажете противното. Може да го е убила Барлоу или всяко друго момиче от клуба. Той може да е отишъл някъде другаде и да е забърсал някоя курва. Може и някой да го е чакал, когато се е върнал в стаята си. Боже, може да е бил всеки и вие добре го знаете.

— Не е намерен ничий друг косъм — обади се Бейкър. — Само на вашата клиентка.

— Ако бяха намерили космите в банята или на възглавниците и дори на пода, работата щеше да е съвсем друга. Но те са ги намерили по неговите дрехи. Напълно възможно е космите да са паднали върху него, докато му е сервирала пиячка в клуба и той се е отърквал в тялото й. Единственото средство, с което разполагахте, за да събудите подозренията на съдебните заседатели срещу Ейнджъл, бяха показанията на Джули Хейс, а нея вече я няма.