— Съдията иска първо да те съди за подрастващите, след това за полицаите, след тях Бони и после заради майка ти. Обаче имат малък проблем. Законът казва, че трябва да ти отправят тези обвинения колкото може по-бързо. Обикновено го правят седемдесет и два часа след ареста, но заради твоята охрана ще изгубят малко повече време. Тук нося писмен отказ, който трябва да подпишеш. Той им разрешава тридесет дни, за да ти отправят новите обвинения, но те вероятно ще го направят след седмица или две. Може и да не го подпишеш. Накрая така или иначе ще попаднеш сред осъдените на смърт.

Извадих документа от куфарчето си и станах, за да се приближа до него. Той беше увит във вериги като салам, но ще излъжа, ако кажа, че не внимавах. Сложих куфарчето си на коленете му и пъхнах химикалката в дясната му ръка. Той надраска подписа си на празното място и каза:

— Не може да ме убият повече от веднъж.

— Е, свърши ли вече? Уби майка си, и край. Така ли? Или ще се опиташ да убиеш още някой през времето, докато ти забият иглата във вената?

— Няма още дълго да се тревожиш за мен.

— Защо? Да не би да замисляш самоубийство?

— О, не. Твърде много се обичам, за да направя подобно нещо. Но те ще ми видят сметката тук вътре, Дилард. Запомни ми думите.

— Кой?

— Убих две ченгета в този окръг. Да не мислиш, че ще ме оставят жив?

— Ти си в блока с максимална сигурност, ако си забравил. Тук никой не може да те доближи.

— Надзирателите могат. Няма да изкарам седмицата. Но няма значение. Аз си живях живота и накрая си отмъстих.

Отидох до вратата и я отворих. Тримата яки млади надзиратели влязоха и отведоха Мейнард, а аз отново започнах слалома между различните контролни постове, за да изляза. Когато най-сетне оставих отделението за максимална сигурност зад гърба си, се замислих за казаното от Мейнард. Вероятността Дейвид и Дарън да имат роднини и приятели, които работят в затвора, беше голяма. За миг си помислих, че трябва да направя нещо, например да пусна искане да го прехвърлят извън Джонсън Каунти, за да не бъде убит. След това се замислих за причините, които би трябвало да посоча: че вероятно надзирателите в Нортист ще се наговорят да го убият. Представих си как го обявявам пред съдия Глас. Той щеше да ме прати направо в затвора.

Реших, че Мейнард ще трябва да се оправя сам.

10 юли

09:45

Агент Ландърс погледна звънящия мобилен телефон, а след това лежащата до него гола блондинка. Главата му отново пулсираше. Жената не беше и наполовина толкоз млада, колкото му се бе сторило снощи. Сигурно се дължеше на лошото осветление в бара. Или на уискито.

Трябваше да почива от края на седмицата. С Дийкинс Бика планираха да отидат за няколко дена до Атланта. Възнамеряваха да гледат някой мач на „Атланта Брейвс“, да се отбият в „Голдън Пони“, да подберат няколко мадами и да ги чукат един-два дни.

На дисплея на телефончето беше изписано името на районния прокурор. Мамка му. Той дръпна чаршафа и зави жената презглава, така че да не я гледа, докато говори по телефона.

— Ландърс.

— Фил, обажда се Франки Мартин. Имам сериозен проблем. Единствената ни свидетелка срещу Ейнджъл Крисчън е мъртва.

Дийкън Бейкър беше възложил случая Ейнджъл Крисчън на Мартин, който беше завършил само преди четири години и никога досега не беше обвинявал в дело за убийство. Мартин не го знаеше, но Дийкън го готвеше за изкупителна жертва. Ако случаят се издънеше, щеше да се наложи Мартин да си стегне багажа, защото и той щеше да си замине с него.

— Джули Хейс? — попита Ландърс. — Как?

— Вчера следобед са я намерили у тях. Не се появила на работа, затова Ърлин Барлоу пратила една от горилите си да види какво става. Лежала мъртва на пода в кухнята. Съдебният лекар от Вашингтон Каунти, който обработи мястото, каза, че прилича на отравяне, затова помолих патолога да побърза с резултатите от аутопсията. Каза, че била натъпкана с кокаин и стрихнин.

Ландърс беше чул за смесването на кокаин със стрихнин по време на един семинар, организиран от Агенцията за борба с наркотиците. Ставаше дума за относително прост процес, който предизвикваше мъчителна смърт.

— Някакви идеи кой би могъл да го направи? — попита Ландърс.

— Със сигурност имам една кандидатка предвид.

— Смяташ, че е Ърлин Барлоу?

— Точно така. Кой друг би я убил?

— Смяташ, че го е направила, за да й попречи да даде показания срещу Ейнджъл? Франки, мисля, че прибързваш. Защо ще рискува да убие някого, за да помогне на Ейнджъл да се измъкне? Малката се е навъртала тук само от няколко месеца, когато я арестувахме. Барлоу едва я познава.

— Като стана дума, смятам, че Барлоу вероятно е убила и проповедника.

— Тогава защо ще убива свидетел, който щеше да ни помогне да осъдим някого другиго? Няма логика. И в случай че си забравил, имаме много по-малко срещу Барлоу, отколкото срещу Ейнджъл. — Ландърс мразеше да работи с млади прокурори: те бяха прекалено тъпи, за да оцелеят.

— Тази сутрин Дийкън ми разказа за свидетеля, който е видял Барлоу на моста — подхвърли Мартин.