— Вече звъни по телефона — отговори Мартин. — Ще свика пресконференция след пледоарията и ще обясни защо сме се съгласили на това.

Затворих телефона и потеглих, за да разговарям със своята клиентка.

14 юли

09:00

Докато съдия Грийн влезе и се настани под портрета си, огледах съдебната зала. Отделението за съдебните заседатели отново беше пълно с журналисти, повикани от Дийкън Бейкър. Бях кисел и уморен — бях прекарал по-голямата част от неделната нощ в тревоги заради готовността на Ейнджъл да приеме тази сделка. Казвах си, че пледоарията премахва почти всички рискове, гарантира освобождаването й от затвора и й спестява бремето на един процес. Но също така знаех, че ако съм обвинен в престъпление, което не съм извършил, нищо не би могло да ме убеди да приема тригодишна присъда, независимо от това дали е условна, или не. А аз не трябваше дълго да убеждавам Ейнджъл да приеме.

— Разбирам, че разполагаме с пледоария по случай №35666, щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън — започна съдия Грийн. — Въведете подсъдимата.

Ейнджъл влезе през вратата от дясната ми страна и аз й се усмихнах, докато крачех към подиума. Тя отмести очи. Смятах, че ми е простила по-твърдото отношение в деня, когато я разпитвах за Ърлин, но може би бях сбъркал.

— Дайте да видя документите — поиска съдия Грийн.

Бях ги взел с мен, за да обясня сделката на Ейнджъл, и тя ги подписа. Сега ги подадох на съдебния пристав, който ги занесе на съдията — Грийн не разрешаваше на адвокатите да се доближават до неговото място, за да му подават формуляри или веществени доказателства. Настояваше всичко да му се предава чрез съдебните пристави, сякаш представата да има пряк контакт с нисши същества като адвокатите го отвращаваше.

Няколко минути съдия Грийн изучаваше документите и по едно време смръщи чело. Когато свърши, насочи поглед към Франки Мартин и Дийкън Бейкър, които се бяха вторачили право пред себе си.

— Господин Бейкър, бихте ли си направили труда да ми обясните?

— Да обясня какво ваша чест?

— Щатът намалява обвинението от предумишлено убийство на нападение с утежняващи обстоятелства. Съгласявате се и на условна присъда. Да не би вашата жертва по някакъв чудотворен начин да е възкръснала?

— Не, ваша чест. Човекът продължава да е мъртъв. — Репортерите се засмяха. Сетих се за Тестър-младши и за миг изпитах съжаление към него.

— Тогава защо позволявате на тази жена да пледира, сякаш жертвата е все още жива? — попита Грийн.

— Ваша чест, смятам за очевидно, че имаме известни затруднения с този случай. Това е компромисно споразумение за съдебна сделка. Важна свидетелка почина. Също така по време на разследването възникнаха различни неща, които нямам право да разкривам и обсъждам сега, но те ме убедиха, че това споразумение е в интерес и на двете страни.

— Защо не прекратите делото? — попита съдия Грийн. — Може винаги да го подновите, ако изскочи нов свидетел или другите ви проблеми намерят решение. За убийство няма давност.

— Смятаме, че това е по-добър начин да разрешим проблема. Клиентката на господин Дилард е готова да пледира, че нито признава, нито отхвърля обвинението в нападение с утежняващи обстоятелства.

— Не, не съм. — Тихият глас дойде откъм дясната ми страна.

Съдия Грийн насочи вниманието си към мен.

— Господин Дилард, каза ли нещо вашата клиентка?

— Така мисля. — Погледнах Ейнджъл. — Какво каза?

— Не искам да правя това. Промених мнението си.

Бейкър се изправи.

— Но нали имахме сделка…

— Замълчете — намеси се съдия Грийн. — Какво става, господин Дилард?

— С удоволствие щях да ви обясня, стига да знаех — отговорих. — Когато в петък следобед разговарях с госпожица Крисчън, тя изглеждаше доволна. Очевидно е променила мнението си.

— Губите ми времето — изръмжа съдията, — а аз мразя някой да ми губи времето.

— За мен това е пълна изненада — отвърнах. — Ако ми дадете пет минути, за да говоря с нея, може би ще успеем да изясним нещата.

— Не си правете труда — отговори съдия Грийн.

— Ваша чест — намеси се Бейкър, — с господин Дилард постигнахме компромисно съгласие, което слага почтен и задоволителен край на един много труден случай.

— Изглежда, клиентката на господин Дилард мисли другояче.

— Но тя е подписала формулярите — възрази Дийкън. — Тя…

— Господин Бейкър, това не е търговски договор. Тя може да промени мнението си, когато поиска. Нейната пледоария трябва да е направена с готовност и доброволно. Можех и аз да я отхвърля, но момичето ми спести това. Господа, изглежда сме на път да имаме процес. Заседанието се прекратява.

Грийн слезе от съдийското място. Излъчваше самодоволство. Сигурно знаеше, че Дийкън не би сключил толкова лоша сделка, ако случаят му е подплатен с достатъчно доказателства. А щом не беше така, щеше да изгуби делото точно преди изборите. Ако се провалеше с делото, вероятно щеше да изгуби и изборите. Така съдия Грийн щеше да се отърве от него.

Върнах се в помещението за съдебните заседатели и помолих съдебния пристав да ни осигури с Ейнджъл малко усамотение. Тя седна на масата, без да ме поглежда.