Читаем Един невинен клиент полностью

На следващата сутрин, когато Мейнард се събудил, тя му казала да избира между две възможности: или да се махне, или да влезе в затвора. Той бил имал неприятности и преди и в момента бил с условна присъда. И двамата знаели, че ако тя звънне в полицията, веднага ще го откарат в някой затвор за малолетни. Мейнард избрал да се махне. Тя била доволна, че си тръгнал, защото се притеснявала, че ако го затворят, може да изгуби някои от социалните си помощи. Събрал някои неща в една стара мешка и към три следобед същия ден се качил в кола с неколцина свои приятели. Оттогава не го била виждала. Каза, че го мрази, защото й убил кучето.

Шест часа след ареста на Мейнард и връщането му в затвора съдия Глас се обади в кабинета ми.

— Искам да вървим напред и да насроча нова дата за първия процес — започна той, — а ти можеш да го защитаваш и по новите обвинения. Обвинен е в бягство, четири предумишлени убийства, заговор за извършване на предумишлени убийства. Нали няма да имаш нищо против?

Дали съм нямал нещо против? Това беше най-тъпият въпрос, който бях чувал. Процесът на Ейнджъл ме притискаше, непрекъснато се озъртах за Тестър-младши, майка ми умираше, сестра ми беше в затвора и се чувствах донякъде виновен за смъртта на Дейвид и Дарън. И като капак знаех, че ако защитавам Мейнард, след като е убил двама обичани заместник-шерифи, ще си създам нови неприятели в Джонсън Каунти и вероятно ще се наложи да продължа да практикувам право поне още две години. Имам ли нещо против?

— Съдия, казах ви, че не искам повече дела. Напускам тази работа.

— Виж, всички си имаме проблеми — отговори той. — В момента моят най-голям проблем е да се оправим с това лайно. Вече си назначен за първите две убийства, още няколко няма да ти навредят. Сключи сделка за всички наведнъж и приключи с тази работа.

— Господин съдия, вие не ме слушате.

— Процесуалното право казва, че мога да те назнача да защитаваш, когото си поискам. Ако откажеш, мога да те осъдя за неуважение. Сега или се дръж като професионалист, или ще те обвиня в неуважение и ще те пратя в затвора.

— Къде са го затворили? — попитах. Държеше ме за топките и го знаеше.

— Доколкото знам, са го откарали в отделението за максимална сигурност в Нортист. Трябва да бъде обвинен колкото може по-бързо, освен ако не успееш да го накараш да подпише, че се отказва от това си право. Мислиш ли, че ще успееш?

— Нямам представа. Трябва да го попитам.

— До петък да говориш с него.

— Ще ида след погребенията — обещах аз.

Младият як надзирател се върна придружен от още двама също толкова здрави и млади колеги плюс Мейнард, който крачеше между тях и се усмихваше самодоволно. По лицето и ръцете му имаше синини — предположих, че са дело на полицията. Надзирателите го сложиха да седне на стола срещу мен. Нямаше куки в пода, където да могат да закачат веригата, затова я прекараха няколко пъти през краката му и я заключиха за краката на стола. По такъв начин, ако решеше да се нахвърли върху мен, щеше да се наложи да повлече и стола.

— Искате ли да останем в стаята? — попита един от надзирателите.

— Не, благодаря. Много пъти досега съм разговарял с господин Буш.

— Ако имате някакви проблеми, просто викнете. Ние ще сме пред вратата — каза той.

Погледнах Мейнард. На раирания му гащеризон, и на предницата, и на гърба, пишеше „Максимална сигурност“. Той зяпаше в нищото с отвратително самодоволна усмивка на лицето.

— Много беше зает тия дни — подхвърлих.

— Благодаря за помощта — отговори той.

— Кучи син. Ти ме използва.

— Прав си и за двете. Майка ми беше кучка и да, поиграх си с теб. Обаче да не ти пука. Аз си поиграх с всички. Защо смяташ, че толкова много настоявах за смяна на мястото на процеса? Знаех, че ония тъпаци в Маунтън Сити няма да са толкова добри в охраната.

— Защо, Мейнард? — попитах. — Защо ти трябваше да отидеш и да направиш нещо толкова глупаво?

— От двадесет години исках да видя сметката на тая безполезна стара чанта. Трябваше да го направя, когато бях дете. Единственото, за което съжалявам, е, че нямах повече време за нея. Исках да я видя как страда.

— Това ли е единствената причина да избягаш? За да убиеш майка си?

Той се усмихна.

— И тази Тейт? Защо?

Той вдигна рамене.

— Тя забаламоса онези заместник-шерифи, даде ми пистолета и след това ме откара, точно както й бях казал. Тоест беше също толкова виновна за смъртта им, колкото и аз. Не мисля, че щеше да й хареса в затвора, затова й направих услуга. Между другото вече не ми трябваше.

— Сега си обвинен в още четири убийства — казах. — Двамата заместник-шерифи, Бони Тейт и майка ти.

— Знам колко са убитите. Мога да броя.