— Когато те арестува, полицаят попита ли те нещо?

— Опита се, когато пристигнахме тук. Заведе ме в помещение като това. Но госпожа Ърлин ми каза да не говоря пред него, така че аз си мълчах. Мисля си, че ми е много ядосан.

Или Ейнджъл и Ърлин бяха двете най-добри лъжкини на света, или полицията беше направила грешка. Не си падах по агент Ландърс, нечестен женкар и мръсник с най-голямото самолюбие, което съм срещал, но БРТ се ползваше с името на отлична следствена служба. Трудно ми беше да повярвам, че биха арестували човек по обвинение в предумишлено убийство, ако нямат солидни доказателства.

— Имала ли си проблеми със закона? Някога да си била арестувана?

— Не.

— Акт за превишена скорост или нещо подобно?

— Не мога да карам кола.

Отново почна да хлипа. Изглеждаше съвсем безпомощна и абсолютно неспособна на насилие. Сърцето ми се отвори за нея и се запитах защо. Защо ще убива някакъв непознат? Какво може да се случи, за да превърне това младо момиче в убийца?

И седях и се питах, а тя погледна над парчето тоалетна хартия с блесналите си от сълзите очи и каза:

— Помогнете ми, господин Дилард. Моля.

Внезапно гласът, който чувах, вече не беше нейният. Беше се превърнал в глас от миналото, в гласа на едно малко беззащитно момиче… „Джоуи, махни го от мен. Боли!“

Погледнах я и кимнах.

— Добре. Ще ти помогна. Вече си имаш адвокат.

Втора част

26 април

17:05

Обадих се на Ърлин Барлоу, за да й кажа, че приемам, и тя ме помоли да се срещнем на паркинга зад нейния клуб. Никога не бях влизал в заведението, но бях минавал оттам стотици пъти. Стигнах малко преди пет и паркирах на задна до едно черно беемве. Следобедът беше прекрасен, небето ясно и не бе повече от двадесет градуса. Слънцето клонеше към залез, на северозапад се надигаше огромен черен буреносен облак. Свалих прозореца и успях да помириша дъжда.

След пет-шест минути Ърлин излезе през задната врата на клуба. Носеше сак. Беше се преоблякла в комбинезон с шарките на зебра, толкова тесен, че можех да видя всички хлътнатини и дори цепнатини по тялото й. Крачеше внимателно с високите си токчета по чакъла, погледна наляво и надясно и накрая спря пред сваления прозорец. Наведе се и пусна сака в скута ми.

— Всичко наред ли е? — попитах. — Изглеждаш малко нервна.

— Тия типове от БРТ ме следят от цяла седмица. Това ме изнервя. Парите ти са в сака, захарче. Как е Ейнджъл?

— Изплашена.

— Горката. Направо не мога да понеса мисълта, че е арестувана. Трябва да ми обещаеш, че ще я измъкнеш.

— Ще направя всичко по силите си.

— Може би ще е по-добре, ако си тръгнеш. Трябва да прибереш парите на сигурно място. Утре ще си поговорим повече.

Прати ми въздушна целувка и аз потеглих. Докато карах по улицата, започнах да си мисля какво нося. И преди бях взимал големи хонорари от хора, търгуващи с наркотици, но сред тях нямаше и един, който дори малко да се доближава до четвърт милион. Не преставах да поглеждам в огледалото, за да видя дали някой не ме следва. Ако Ландърс имаше и най-малката представа какво става, нямаше да пропусне възможността да си измисли причина да ме спре, да претърси колата и да задържи парите.

На километър и половина от къщи спрях на паркинга на малък търговски център и влязох в магазина за напитки, за да купя шампанско. Не отместих очи от заключената кола през цялото време, докато бях в магазина. После пак подкарах към къщи и завих по един черен път в гората. Исках да преброя парите, а знаех, че щом се прибера, Рио ще вдигне такава врява, че Каролайн със сигурност ще излезе. Докато сумракът бавно се сгъстяваше, започнах да броя. Петдесет пачки стодоларови банкноти, във всяка по петдесет. Отне ми почти час, но парите бяха налице. Направо не можех да повярвам. Напъхах парите в моя сак и подкарах към къщи.

Каролайн беше в кухнята, тъкмо вадеше съдовете от миялната. Приближих я откъм гърба и я целунах по ухото.

— Здрасти, скъпи — засмя се тя. — Рио изпика ли ти се на обувката?

— Днес бях по-бърз от него.

— Не се обади цял следобед. Как мина срещата с госпожа Барлоу?

Беше ме търсила, но аз не отговорих. Първо, не бях сигурен, че ще поема случая на Ейнджъл, а по-късно не бях сигурен, че ще устоя да не й кажа всичко. Сега сложих бутилката шампанско на кухненския плот и попитах:

— Къде е Лили?

Каролайн ме погледна хитровато.

— На репетиция. Мама ще отиде да я вземе и ще я заведе да хапне нещо. Няма да се прибере скоро.

— Сара?

— Един неин приятел я взе, за да отидат на среща на анонимните наркомани.

Погледна шампанското и попита:

— По какъв случай?

— Да отидем на верандата. Трябва да поговорим.

— Идвам след секунда.

Взех две чаши за шампанско от шкафа, отворих бутилката и излязох на верандата. Сложих бутилката и чашите на масата и пъхнах сака под нея. Бурята се приближаваше и вече захладняваше, но все още имахме малко време. Тъкмо започваше да се стъмва. На североизток Голямата мечка вече изпълзяваше над хоризонта. Луната още не се бе скрила зад хълма на северозапад и отраженията на лъчите й проблясваха върху езерото подобно на светулки.