Читаем Един невинен клиент полностью

Запалих двете газови лампи в двата края на верандата и седнах точно в мига, когато Каролайн дойде. Тя седна срещу мен. Налях шампанското и я погледнах настойчиво.

— Какво? — попита тя.

— Изпитвам похот — отговорих — и не мога да я потисна.

— Личи ти. — Трапчинката високо на дясната й буза се появяваше само когато се усмихваше по определен начин. Сега го правеше точно така.

— Мина добре — започнах. — С госпожа Барлоу.

— По телевизията видях снимката на момичето. Наистина е красива.

— И е много мила. Освен това има голяма вероятност да е невинна. Днес говорих с нея.

Каролайн зяпна.

— Говорил си с нея? О, Боже, там ли беше през цялото време? Ще я защитаваш ли?

— Не мисля, че имам избор.

Очите на Каролайн светнаха. Знаех много добре какво си мисли.

— Колко? — попита тя.

— Колко мислиш, че може да струва предумишлено убийство, може би с поискано смъртно наказание и твърде вероятно моят последен случай?

— Не знам. — Тя отпи глътка шампанско и се наведе към мен. — Колко струва?

— Отгатни.

— Петдесет?

— Повече.

— Ъъъ… шейсет?

— Много си далеч. Вдигни още.

— О, Джо, седемдесет и пет? Не, изглеждаш толкова самодоволен. Не зная дали ще мога да го кажа. Сто?

— Почти стигна половината.

Тя зяпна.

— Не говориш сериозно! — Не зная дали го съзнаваше, но подскачаше на стола като ученичка.

— Напротив. Стигна до половината.

— До двеста и двадесет?

— Почти улучи. Плюс още тридесет.

— Двеста и петдесет? — Каза го сякаш в унес.

— Право в целта! И какво имаме за госпожата, която отгатна двеста и петдесетте хиляди долара, дами и господа? — Протегнах се под масата, сграбчих сака и го стоварих пред нея. Каролайн изплю шампанското, което току-що бе отпила.

— Това… Не, не е възможно… — Дръпна ципа на сака. — Джо! Това истина ли е?

— Честна скаутска — отговорих с ръка върху сърцето.

Тя заподскача по верандата като мажоретка на баскетболен мач. След това на бегом обиколи масата и ме прегърна през врата толкова силно, че едва не ме задуши.

— По дяволите, Каролайн, по-кротко. Искам да поживея още малко, за да мога да ги похарча.

Тя ме пусна, върна се на мястото си и си пое дълбоко дъх.

— Направо ще се задуша. Или ще се напикая. Разкажи ми какво стана.

— Няма много за разказване. Жената дойде, поговорихме си малко, отидох до затвора и поговорих и с момичето. И наистина произнесох думите, Каролайн, наистина казах: „Двеста и петдесет хиляди долара в брой предварително и никакво връщане“, а тя дори не трепна. Обадих й се, след като ходих до затвора, и тя ми плати.

— Искам да те нацелувам точно сега — възкликна Каролайн. — Искам да те изям. Искам да ти родя деца.

— Имаме достатъчно.

— О, Джо, направо не е за вярване! Това ще намали до голяма степен тревогите ни.

— Случилото се има две страни и ти го знаеш.

Тя се хвърли върху мен, преди да успея да свърша речта си, и ме зацелува по челото, устните, веждите и ушите.

— Трябва да кажа на някого — заяви, когато най-после спря да ме целува. — Къде е телефонът? Трябва да кажа на майка.

— Не го прави, защото ще висиш цял час на телефона. Пий си шампанското и нека се насладим малко на мига. Някак си изпитвам усещането, че ще изкарам всеки цент от тия пари.

Гледах я: ухилена на трепкащата светлина на газовите лампи. Тя отново надникна в сака.

— Мога ли да ги пипна?

— Ако искаш, ги разхвърляй. Твои са.

— Боже, Джо, какво облекчение! Сега… какво ще си купим?

— Какви ги говориш? От теб се очаква да си скъперничка. Нищо няма да купуваме. Имаме всичко, от което се нуждаем.

— Хайде да прахосаме само малко. Трябва да купим нещо.

— Не, не трябва.

— Напротив, трябва. — Очите й грееха ярко от пакостливост. — Дай тогава да идем някъде.

— Не.

— Когато процесът свърши, трябва да идем на Кайманите или някъде другаде. Винаги си искал да идеш там. Стига си бил такъв мърморко.

— Защо не се потревожим какво ще правим с тях тази вечер?

— Зная много добре какво ще направим с тях. Ще спим с тях. Няма да отделям поглед от тях, докато утре сутринта не ги прибера в банковата ни касетка. Тогава ще измисля какво да правим с тях. Разкажи ми за момичето. Какво е?

— Тя е… сладка — отговорих. — Наистина. Сладко дете.

— Колкото мен ли е красива?

— Не е дори наполовина.

— Добър отговор.

Тя протегна празната си чаша и аз я напълних отново. После я вдигна:

— Наздраве за красивите момичета и техните богати приятели.

— Наздраве — отговорих и отпих голяма пенлива глътка.

— Кога ще прочетат обвинението?

— В понеделник. В девет часа в Джонсбъро. Нека да поговорим за нещо друго. Вечерта е красива. Седя на веранда и до мен седи красива и малко пияна жена. Току-що съм изкарал за един ден повече пари, отколкото други правят за пет години. Правонарушенията и убийствата не ми се струват подходяща тема за разговор.

— Прав си. — Каролайн стана от стола и протегна ръка. — Ела с мен.

И ме поведе към спалнята.

— Тежък е — отбеляза и кимна към сака в другата си ръка. — Прекрасна тежест.